|
| *** |
Това му рекох и на домакина Серж, когато му влязох в хола - че обичам да ходя на гости, защото хората ми се радват, доливат ми чашата и ми режат салата.
- Ми, добре си ни дошъл - рече домакинът Серж и наля по едно.
Някъде между първия и втория мач жена му започна да се прозява и да поглежда към часовника, но на мен нещо не ми се тръгваше, така че учтиво се направих, че не я виждам.
Когато свърши и вторият мач, домакинът Серж нещо се изнерви - може би защото през първото полувреме изпуснах две чаши, а през почивката - и една чиния, та се строшиха, но те и без това си бяха с поочукани ръбове, та не се притесних много от това. Неприятно беше, че лютеницата се размаза върху килима, но аз пуснах една филийка отгоре, да се вижда, та някой да не я настъпи и да я размаже още повече.
- Да не би да свърши ракията? - попитах ведро, за да разпръсна съмнението, че не се чувствам добре у тях.
- Ракията свърши. Точка! - рече сухо домакинът Серж.
- Сипвай тогава от точките - опитах да повдигна настроението. - А салата може и да не режете - доматите направо ще си ги ръпам цели!
- Струва ми се, че май е време... - рече меко домакинът Серж.
- Кое време стана? А, има още цял мач и после цяла нощ - за анализи! Четири години ги чакаме тия мачове! Цял мандат, ако разбираш какво искам да кажа.
- Ти няма ли да си ходиш? - ядоса се домакинът Серж.
- Ама, разбира се! Нали това ти обяснявам! Значи, до три си гледаме мача, после го анализираме задълбочено и внимателно, и си тръгвам!
Домакинът Серж нервно замига зад очилата.
- Махай се! Ето ти петарка за такси и се махай! Точка!
Тук даже поизтрезнях.
- И на какво прилича това? Вие сами си ме избрахте да съм ви на гости! Като си толкова претенциозен, що не си покани някой друг?
- Ще си поканя - заплаши домакинът Серж. - Ама наистина ще си поканя!
- Да, ама след като си тръгна аз - рекох. - Защото многото гости развалят къщата... Всъщност - що пък да не си поканиш - може да направим коалиционно каре. За белот.
- Чупарата! - викна домакинът Серж.
- Изключително национално безотговорно постъпваш - казах му. - В тая тъмница като нищо някой пияница ще вземе да ме сгази и да причини загуба на ценен национален човешки капитал в мое лице. Ти това ли искаш - държавата хептен да се обезлюди?
Домакинът Серж почервеня от яд, защото вече не знаеше какво да рече. Това им е слабото място на българските домакини - никога не се сещат да бият гостите си. Е, само понякога, но това е изключение.
- Споко, мой човек - рекох, - след проведените с теб консултации мога съвсем отговорно да ти река, че ако не във вторник, то поне до края на седмицата почти сигурно ще си тръгна, освен при наличието на форсмажорни обстоятелства, разбира се.
Домакинът Серж се разплака и си избърса носа в покривката.
- Туйто - отбелязах сухо, - сега ще трябва и да се пере... Ако това не е форсмажорно обстоятелство - тури му пепел. И точка!
Тук той ревна с глас.
- Недей, Серж - рекох му, - излагаме се пред чужденците.
- Не съм Серж - изхлипа той. - Цяла вечер ми викаш Серж, пък аз съм Пешо!
Тук съвсем изтрезнях. Бива ли такава грешка!
- Леле, ама да знаеш само как си приличате! - казах извинително. - Направо кожата си му одрал, заедно с очилата! Извинявай, ей сегичка, веднага си тръгвам... Къде са ми патъците... И ме извини пред жена си - не съм такъв човек, само исках малко отмъщение в сладко-кисел сос... Да види той какво е да те разиграва някой навлек цял месец - ще съм депутат, няма да съм депутат, ще си ида, няма да си ида, ще се махна, няма да се махна... Ама наистина - трябва да си пуснеш мустаци, приликата е ужасяваща!
