От какво има нужда един смазан от живота българин? От шише ракия и добър слушател. Ракия комшията си прави, а това е пряка причина около него винаги да има много добри слушатели.

Комшията наля, отпихме, той въздъхна, аз замезих с домат.

- Бомбираха ми компотите! - изплю болката си моят човек.

- Колко?

- Дванайсет от джанки. Два от ябълки!

- Много - признах. - Но не чак толкова. Пък и време му е, лято е вече.

- Мазето ми е хладно! - сряза ме той - Тръбите на парното минават през твоето мазе, в моето е рай!

Не трябваше да ми напомня за тръбите.

- Голяма работа станала! - казах безсърдечно и протегнах чаша за още домашна ракия.

Той тъжно наля, заклати домашно подстригана глава.

- Шега си играеш, комши! - комшията се огледа, надникна предпазливо под масата и снижи глас - Ти за ХААРП чувал ли си?

- Дето бърникат климата ли? Чувал съм нещо...

- Нищо не си чувал! Тези дъждове и ветрове, дето ни удариха, знаеш ли откъде са?

- От ХААРП!

- Ами онези, дето гласуваха на последните избори с номер 15? Всички викат - малоумници. Не! Не са виновни хората, ХААРП е виновен!

Ракията му може да е божествена, ама понякога говори глупости. Казах му в очите:

- Аз тебе много те уважавам, ама как така ХААРП ще ги накара да гласуват малоумно? Научно ми го обясни, научно!

Той бе търпелив:

- Има там копче. Натиска го американецът и българинът слага хиксче до номер 15. Сега ясно ли ти е?

Мълчаливо кимнах, замезих. И се сетих:

- Ама не всички гласуваха така! Някои гласуваха инак!

- Щото американецът ни дели! Не ни иска той единни! Още му държи влага от времето, когато 99.99 на сто бяхме едно!

Нямаше какво да възразя. Той продължи:

- Натиска американецът съседното копче и българинът си хвърля боклука през прозореца!

- Виждал съм го - потвърдих, - хвърля го!

- Много мощна машина за въздействие! Натиска онзи копче и нашенецът краде! Не му се краде, щото е бъкан с добродетели, ама няма мърдане, впрегне ли американецът съвременната наука, за да ни накара да крадем, ние крадем, плачем, стенем, но крадем!

Пак нямаше какво да възразя, той пак продължи:

- Натиска янкито копче и простотията у нас расте!

Замислих се, както не съм се замислял от първи клас:

- Добре, де, защо ги прави американецът тези работи?!

Той не се замисли дори за миг:

- То е ясно! Завиждат! Те до един са дебели! Нали съм ги гледал по филмите! Нагъват хамбургери и си трошат бутилки един друг в главите! А ние какво? Ракията ни еликсир, доматите ни истински, водомерите ни хакнати! Земен рай!

- Значи твоят водомер не мери, комши, та се трупа на общия? - повдигнах вежда.

- Не отклонявай разговора! Така и така не плащаме!

- Заради ХААРП ли?

- Е, че защо иначе?! Всичко е от него! И сега за капак ХААРП ми бомбира компотите!

Комшията преглътна с ракия корава мъжка сълза.

- Нищо - успокоих го, - ще ги свариш на ракия.

Той потръпна:

- Аз, че ще ги сваря, това е ясно, но защо! Ракия се вари от мухлясали сладка! С компотче се гаси жажда рано сутрин! От баща ми го знам, а той от баща си! - комшията вдигна поглед към напукания таван. - Докъде ни докараха, тате!

Не, този ХААРП вече прекали!