|
Разбира се, сините и червените политици правилно уловиха смисъла от съществуването на политически партии - те да отстояват на различен тип политика, да имат различна идеология, с които да спечелят доверието на хората, и след това да управляват страната. Да дадат възможността за избор на гражданите, които да припознаят една или друга партийна сила.
Нали именно възможността за избор е фундаментът на демокрацията?
Откакто НДСВ е на власт обаче, понятието "избор" битува в умовете на политиците от опозицията само на теория. Защото вече повече от година СДС и БСП не са доказали на практика какъв е смисълът от съществуването им, с какво са по-различни от останалите и защо трябва да им се гласува доверие. Нещо повече, все по-трудно е напоследък да се намери разлика между синята и червената партия. Тук не става въпрос само за факта, че и двете политически организации поискаха вот на недоверие на кабинета по една и съща тема. Не става дума за факта, че СДС се приближи към БСП, като постепенно заряза антикомунизма и прие на въоръжение социалдемократически лозунги като "Свобода, солидарност, справедливост". Не става дума и за това, че БСП се демократизира и иззе от СДС знамената им - НАТО, Европейския съюз, приватизацията, реституцията и т. н.
Просто и двете партии говорят на един и същ език
И колкото и да е странно, точно тук всъщност е разликата. В начина, по който Надежда Михайлова и Сергей Станишев управляват партиите си. А от поведението на лидерите до голяма степен зависи и образът на партията, която те представляват.
Обикновено един лидер тежи на мястото си и се смята за силен, когато: 1. е харизматичен; 2. е на "ти" с партийните структури и знае какво се случва в партията му по места; 3. произвежда политически послания; 4. говори с хората на техния език; 5. умее да балансира между крилата в организацията си; 6. има действен екип, на който може да се опре, и 7. има международни контакти, т.е. поддръжка от чужбина.
И Станишев, и Михайлова отговарят изцяло на първото условие. И двамата са харизматични личности.
Няма спор - Надежда Михайлова е хем хубава жена, хем и интелигентна. Личи си, че е човек, който умело използва плюсовете си, за да пори вълните на политиката. Мнозина на нейното място са светвали и изгаряли за отрицателно време - тя обаче се задържа във върховете почти цяло десетилетие.
Станишев също няма проблем в това отношение. Той е харесван както от старите партийни кадри като Лилов, така и от младите социалисти, които виждат в негово лице възможност за подмладяване на партията и разчупване на стереотипите.
Оттук нататък тръгват разликите между двамата
Михайлова стои зле по втория показател. Тя стана шеф на партията, без да познава структурите й. По едно време Костов я беше сложил начело на клона на СДС във Велико Търново, в резултат на което местната организация се доразцепи. Една от първите й задачи, когато дойде на власт на "Раковски" 134, беше да изхвърли местния си опонент Тодор Великов. За половин година Михайлова обиколи едва 1/3 от структурите, и то "на бегом".
Станишев дойде в БСП също, без да е в час със структурите.
Първата работа на червения водач, след като пое най-високия пост в партията, бе именно да се запознае със структурите на столетницата. Всички казваха, че това ще е слабото му място. Опасението не само не се оказа вярно, но тотално погрешно. Може би точно защото го подозираха в тая слабост, за близо година Станишев посети всяка една съществуваща партийна ядка в страната, присъства на един куп чествания на вековни юбилеи, говори с подчинените си, запозна се с проблемите им. И Надежда знае, но досега не се е намесила в местните конфликти. Освен във Велико Търново, Кърджали и Стара Загора.
В стремежа си да опознае партията обаче Станишев забрави, че другото основно условие за истинския лидер е да е там, където се коват политическите послания. За партия, която е в опозиция, парламентът е най-добрият инструмент за правенето на политика. Парламентарната трибуна е тази, от която посланията могат да стигнат до най-голям брой хора. Е, точно това е слабото място на лидера на БСП. Той просто отсъства от парламента. Обяснението му - нямал време, имал един куп партийни срещи и събрания - не би трябвало да е оправдание. Младият лидер е оставил тази работа на други - на заместниците си и един куп депутати, които в повечето случаи правят собствена политика, която не се знае дали отговаря на политиката на партията. И как да се знае, когато лидерът на тази партия отсъства. Съответно в повечето случаи
не е ясно каква е позицията на БСП по конкретен въпрос
Да произвежда политически послания - това Михайлова го може. От 10 март т. г. досега не минава седмица, през която тя да не заема някаква твърда позиция по актуален казус. Иска оставки на министри, внася вотове на недоверие, нищи митниците, атакува замяната на външния ни дълг, изказва се за престъпността, иска анкетни комисии за ТЕРЕМ, недоволства от бюджета. И т. н. Михайлова не е човек, който няма позиция или който дълго увърта, преди да изгради такава.
Но и тук тя има проблем. В днешно време, когато народът недоволства от политическата класа, е малко неразумно да се явяваш от страниците на вестниците или от електронните медии и да говориш неспирно за политика. Особено когато говорят представители на опозиционна партия - тъй като опозиционното говорене няма нищо общо с реалното управление. Те говорят в парламента, ама нищо не могат да направят. Само приказват. А
политическото приказване днес не се котира
Михайлова и Станишев се разминават като поведение и в контактите си с електората.
Годините, които прекара в общуване с първите европейски политици, отучиха Михайлова да говори на нормален език. Тя се превърна в типичен политик, който може да говори 3 часа, без да каже нищо. Баба на село мигновено забравя думите й.
Дори и атаките й срещу управляващите - които по принцип са благодатна почва за словесно творчество, често остават сухи. Трудно човешкото въображение може да достигне до такова развихряне - да си представи Надежда Михайлова в квартален магазин или в кафене в малък провинциален град. Сблъсъкът й с електората напомня на премиера на филм - всички гледат онемели и втренчени някакви спецефекти.
За разлика от нея можеш без проблем да намериш купища запечатани моменти от обиколките на Станишев из страната - той на една маса с ромски водачи, после на друга си говори с дядо за партията, след вота сред младежи в дискотеката, а накрая нацелуван от баба. Станишев няма проблеми в разговорите си с хората именно поради многобройните си обиколки из страната.
По показателя "умение да балансира" Михайлова няма проблем. Тя умее да балансира в мътните води на сините партийни крилца. Дойде на власт като антипод на Иван Костов, за да "проветри" партията, затова всички противници на бившия лидер я подкрепиха. В същото време днес Михайлова очевидно работи в комплект с Костов - слуша го, възприема неговите идеи и бързо ги претворява в дела. Въпреки че Едвин Сугарев напусна с гръм НИС на СДС, тя работи добре и с "кинжалите" в СДС, и най-вече с техния предводител Филип Димитров. Михайлова няма никакъв проблем и в общуването си с хората, които гравитират около друга значима фигура вдясно - Петър Стоянов.
Именно заради стремежа й да бъде балансьор в СДС Михайлова търпи най-много критики. Вместо да ръководи със здрава ръка СДС - единственият възможен начин да се ръководи тази партия, - Михайлова се опитва да поддържа добри обноски с всички. Това е адски трудна задача.
За разлика от Михайлова Станишев е направо щастливец. Той няма никакви проблеми с т. нар. крила в червената партия, така че не му се налага да показва може ли да се справи с балансирането на интересите. С други думи, не се знае дали умее да прави това. Когато стана лидер на партията, БСП беше напусната от най-старата фракция, а също и най-яростен противник на социалдемократизацията на БСП - "Марксистка платформа". Към днешна дата т. нар. фракции фигурират в устава на БСП и никъде другаде.
На младия водач обаче му се налага все пак да бъде арбитър между някои личности в партията си. Според социалисти съществувала известна борба за територии между тримата му заместници - Георги Пирински, Румен Овчаров и Румен Петков, а на Станишев доста често му се налагало да ги успокоява и да намира точния баланс на техните интереси.
По отношение на екипността положението в СДС е критично
Всички приказки за втори център на властта в СДС станаха възможни не толкова заради силната личност на Костов и неговите хора във фондация "Демокрация", а заради оперативното ръководство на СДС - НИС на СДС. Само двете Михайлови, Николай Младенов и главсекът Иван Иванов са депутати. Другите са дълбоко прикрити по етажите на "Раковски" 134.
Доста спорен е и въпросът дали в БСП може да се говори за екипна работа. Да, Станишев сложи такива хора в Изпълнителното бюро, на които се предполагаше, че може да разчита. Но доста често ставахме свидетели на разнопосочни сигнали именно от лидерите на червената партия. Така бе с искането на Овчаров БСП да сключи споразумение с НДСВ и да влязат още леви хора в кабинета. В същото време Станишев обясняваше, че няма такова нещо като коалиция с жълтите. Така бе и когато бившият говорител на червените Младен Червеняков обясни как БСП ще задължи Паскалев да напусне кабинета, а другият говорител - Ангел Найденов, обясняваше, че няма такова нещо. Това не прави чест на партия, която се смята за сериозна политическа сила и иска да управлява.
Освен харизмата Станишев и Михайлова си приличат и в това, че имат добри международни контакти.
Добрите външни контакти са един от факторите, които държат Надежда Михайлова във върха на политика. Във времена, в които СДС се нуждае от нова идентификация на политическата сцена, когато сините зарязват християндемокрацията и твърдо залагат на партия от народен тип, личността на Михайлова е жизненоважна за СДС.
Станишев пък е човекът, на когото БСП дължи най-много за поканата, която партията получи от Социнтерна за консултативен член. Така партията каза сбогом на международната изолация.
Точно заради това, че Станишев и Михайлова са международните лица на партиите си, трудно могат да бъдат свалени от постовете си, освен ако не направят колосален гаф.
Такъв може да бъде и тежка загуба на местните избори.
Анализирайки слабостите и плюсовете на Михайлова и Станишев, може да се каже, че и двамата има още много да учат, за да станат истински лидери. Лидери, които внушават респект и доверие. Ако те успеят, вероятно и партиите им ще съумеят да се държат по-достойно в политическото пространство. Тогава с право ще казват на Симеон: има стабилни партии в България, има алтернативи!
|