Започваха последните 20 минути на мача срещу Мексико и холандците отчаяно опитваха да притискат вратаря Гийермо Очоа. Но не успяваха да отправят свестен удар, а времето им изтичаше. Всички погледи вече бяха вперени в техния треньор Луис ван Гаал, считан от мнозина за гений.

Две минути по-късно Ариен Робен, играещ като карикатура на самия себе си със забележителни кривения и мелодраматични падания, отново тества безрезултатно Очоа. След още две капитанът Робин ван Перси, вече вкарал три пъти в турнира, бе заменен от Клаас-Ян Хунтелаар, чийто последен гол за националния отбор бе през октомври 2012-а. Заровете бяха хвърлени за последен път...

Изглеждаше странно, че Уесли Снайдер остава на терена независимо от четвъртата си поредна неефективна продукция на световното първенство - жертва на промяната на схемата, която го остави забит в средата на халфовата линия, докато крайните защитници опитваха да намерят с диагонални пасове Робин ван Перси. Срещу Мексико Снайдер изглеждаше като зрител отблизо, но все пак остана на терена, докато капитанът Ван Перси бе изваден.

Може би Ван Гаал знаеше статистиките - че Ван Перси никога не е вкарвал при шестте си участия в мачове на пряка елиминация на световни първенства и че Снайдер е само на гол от перфектни показатели (4 от 5) в такива срещи. Или просто си даваше сметка, че при това притискане на мексиканците в тяхното наказателно поле топката може да бъде изчистена недобре и да попадне в Робен или Снайдер.

В крайна сметка точно това стана - топката бе отклонена към Снайдер от главата на Хунтелаар, който в този свой първи мач на световното имаше време да направи едва 7 докосвания. Едно от тези докосвания бе асистенция за изравнителния гол на Холандия, а другото бе забележително изпълнената дузпа, след като Робен извлече максимума от необмисленото посягане на мексиканския капитан Рафаел Маркес.

Дали това бе тактически гений, или просто късмет, победата на Холандия се роди от пускането на Хунтелаар и вярата в Снайдер, докато помощник-треньорите настояваха именно за неговата смяна.

Някои може да кажат, че Ван Гаал би трябвало да покаже тактическия си гений малко по-рано, когато Ван Перси и Робен изглеждаха изолирани, а отборът затъваше. Но явно жегата го изкуши да покаже консерватизъм. Той се притесняваше да изпрати повече хора напред, вместо това изглеждаше доволен да види играчите си да си подават повече в защитната линия. В същото време без Найжъл де Йонг тази защитна линия изглеждаше податлива за мексиканските удари отдалеч, а Джеорджино Вайналдум и Далей Блинд предлагаха слаба протекция срещу това. Ван Гаал със сигурност не бе склонен и да прави промени, за да разреши един проблем, създаден отчасти и заради негово собствено решение - самото местене на Дирк Койт на левия фланг на защитата, после като дясно крило, след това като десен бек, за да завърши накрая в предни позиции, е показателно.

Крайното му решение все пак доведе до това, че видяхме 25-ия гол, отбелязан от резерва на това световно първенство. Дали бе късмет, или невероятно добра преценка, действието му в края на мача прати Холандия на 1/4-финалите и предвещава прекрасно бъдеще за "Манчестър Юнайтед".