Отминаха изборите. Първият работен ден в новия парламент на депутата Иванов. Иванов накратко: среден на ръст, възпълен, коса прошарена, нос почти правилен.

- Слушай и запомняй! - жена му маха косъм от ревера. - Речта ти е в предното отделение на чантата! Кога я четеш, а?

- Като дойде чуждестранна делегация да ме види! - декламира Иванов.

- Така!

- Като дойде благодарна баба да ни черпи с баница!

- Така! И още?

- Като ми дойде ред да се изкажа от трибуната! Видя ли, че съм готов!

- Какво пропусна, а?

- Аз?!... А, да! Чета я, ако журналист ме попита нещо! Ама, миличко, как така една и съща реч за различни случаи?!

- Посъветвала съм се с жената на Петров!

- Е, щом на Петров, добре... Представяш ли си - 20 години депутат! Председател на парламентарната група! Председател на партията! Дали да не му целуна ръка, като ме посрещне в парламента?

- Без самодейност! Преценявай! Където трябва, там ще го целунеш!

На около 6 километра по права линия от дома на депутата Иванов. Офисът на фирма "Не на вредителите". Започва поредният работен ден на терминатора Спиро. Спиро накратко: среден на ръст, възпълен, коса прошарена, нос почти правилен.

- Хубаво ще напръскаш, чуваш ли! С вносна отрова! Ако трябва, ще напръскаш допълнително покрай вратите и прозорците!

- Добре, шефе! А контролен изстрел в главата да произвеждам ли?

- Какъв контролен изстрел, Спиро?! Хлебарки са това, не талибани!

- Хлебарки? Шефе, като ми каза "Спиро, отиваш в парламента да изтребиш вредителите", аз така се зарадвах...

- Спиро, какво щеше да направиш?!

- Изнесоха България, шефе!

- Спиро, отиваш в парламента и напръскваш против хлебарки! Ясен ли съм!

Стаята на парламентарната група на Българския алианс за хуманно и устремно развитие "БАХУР". Заседателна маса с покривка до земята, бутилки, чаши, наоколо столове, врата към баня-тоалетна, монитор предава картина от празната пленарна зала. Иванов, подпийнал. Опитва се да си махне вратовръзката, аха да се самообеси. Надига бутилка. Нахлува Петров.

- Стегни се, Иванов, след малко започва заседанието!

- Господин Петров... Аз... Сега...

Петров му помага да си махне вратовръзката.

- Ще си гласуваме заплатите!

Това почти отрезвява Иванов.

- Идвам веднага!

- Петнайсет минути! Един душ и в залата! Не, топни се във ваната!

- Аз много се извинявам, господин Петров! Хвана ме!

- Спокойно, Иванов! Всички сме така първия ден! Аз ако знаеш какво направих преди двайсет години! Едва ме отклещиха от секретарката, а медиите отразяват, прожектори блестят, камерите снимат! Обяснихме го като апел за прозрачност в политиката, но цял мандат ми държа влага. Петнайсет минути! Искам те трезв като парламентарен шофьор рано сутрин!

Петров излиза. Иванов вече е гол, вече е в банята. Тече вода. Космато тяло влиза във вана. Постепенно плискането замира. Тишина. Похъркване.

Влиза Спиро с голяма пръскалка.

- Ехо! Има ли някой?

Спиро пръска покрай стените, очите му шарят. Небрежно стига до масата, взима бутилка, чете:

- Гле... Ско... Ви... Абе хубаво!

Як гълток. Оставя бутилката по-встрани на масата, продължава да пръска. Подсвирква си. Оставя пръскачката, взима бутилката, още един гълток. Вижда дрехите. Гълток. Оглежда се, оставя бутилката, взима сакото, пипа с пръсти плата.

- Хубаво...

Пак гълток. Бързо съблича гащеризона и облича ризата и костюма на Иванов. Заема красиви пози пред огледалото. Оценява се:

- Абе хубаво!

Очевидно е искрен.

Продължението - следващият понеделник.