Съдията даде сигнал, нападателят се прекръсти, засили се и точно преди да бие дузпата, жена ми изгаси телевизора.

- Стига с тия мачове! - каза, сякаш нищо пагубно не се бе случило току-що.

След майка й най-мразя да прави така, затова не успях да се сдържа.

- Ма, откъде накъде?! - викнах и за да демонстрирам колко съм бесен, се друснах в канапето. - Как може такова нещо, хем по цял ден четеш женски списания, хем не разбра, че точно такива ситуации водят до деветдесет процента от разводите!

- Стига с тия мачове! - повтори жена ми. - Не са полезни за здравето! - и, естествено, на мига извади вестник, разлисти го и ми показа една статия. - Виж какво пише тука - "Смърт и четири инфаркта при дузпите на мача Бразилия - Чили". Да се гътнеш ли искаш, аз това не мога да разбера, да се гътнеш и да ме оставиш сама!

Виж ти, умилих се аз, на сладкото ми пингвинче явно му пукало за мен. Стана ми приятно. Но ми стана приятно само за малко, тъй като жена ми продължи да говори:

- Ще вземеш да получиш някой инфаркт и после кой ще плаща сметките вкъщи? Аз ли? За това ли се ожених за мъж - за да плащам сметки?

Не ми беше ясно за какво друго би могла да се ожени, но нямах време за подобни спорове.

- Виж какво - започнах, но напразно, жена ми вече беше взела инерция.

- Стига мачове, стига опасности, искам да вършиш нещо, което ми гарантира, че ще си жив и че няма да получиш инфаркт, аз даже не знам на кого да звънна, ако тупнеш на пода, ще си лежиш с пяна на устата, а аз ще плача, това ли искаш, да ме разстройваш? - започна да преминава в плачлива фаза тя.

- Добре, добре, ще спра да гледам мачове - излъгах безсрамно като депутат аз. - Само се успокой.

- Вместо да си застрашаваш живота с тоя футбол - подсмръкна жена ми, - пусни нещо друго, късните новини са сега, пусни тях.

- Новините? - изсмях се като в зле режисирана пиеса аз. - Ти чуваш ли се? Та това е най-лесният начин да получа инфаркт, не виждаш ли какво става - банки, психоза, паника...

- Какво ми говориш - учуди се жена ми, - ние нямаме един лев в банките.

- Точно за това ти говоря - че нямаме нито един лев в банките и се опитвам да не мисля за тоя факт! А новините постоянно ми го напомнят, защото не спират да говорят за спестяванията на другите хора.

- Ох, добре - тръсна рамене жена ми, сякаш целият този разговор бе моя идея, - не гледай телевизия тогава, просто прави нещо, което не застрашава живота ти... Иди до магазина, купи юфка...

Този път смехът ми вероятно са го чули и на последния етаж.

- Да ида в магазина? И това е безопасно, според теб?

- Ами да - каза жена ми, - освен ако пак не се задяваш с някоя от касиерките, тогава няма да е безопасно, защото ще ти счупя главата!

- Не мога да повярвам - не спирах да театралнича аз, - ти в коя страна живееш? Това да ида до магазина е все едно инфарктът да седи на отсрещния тротоар и да ми маха, а аз да му се усмихна, да помахам обратно и да пресека при него.

Виждах, че жена ми съвсем губи нишката на разговора, затова доволен, реших да поясня:

- Постоянно ни обясняват как нашите цени са едни от най-евтините в Европа, а като отида в магазина - и ми скъпо. За инфаркт от срам ти чувала ли си?

Вероятно никой не беше чувал, тъй като току-що си го бях измислил, но проработи - жена ми въздъхна, хвърли ми дистанционното и каза:

- Гледай си мачовете, но ако получиш инфаркт, ще те убия!

Изчаках я да излезе от стаята, усмихнах се и си пуснах мача. После се замислих, че именно това прави един брак прекрасен - малките победи в него.