На правилните медии е даден ясен знак за залп срещу все-още-лидерът на БСП. Без оглед на логика, мишление, солидна аргументация - бой по канчето на актуалния лош!

"После" традиционно заема страната на унизените, оскърбените, болните, недоволните, ритнатите от кон и ухапаните от свиня. Следва есе, копирано от сайта "Всеки ден", с незначителни съкращения.

***

Сергей Станишев отдавна не се държи по лидерски - и в БСП, и в цялата родна политическа ситуация. Напоследък обаче все по-напористо се държи като гущер. Като влечугите с крачета от разред „люспести". След като го отлюспиха от шефското място в Столетницата, се опитва да оцелява точно като гущер. Горе-долу по няколко пъти на седмица вече си къса опашката, за да се спасява лично и единично.

Преди европейските изборите на 25 май Сергей Станишев дълго и напоително обясняваше как води червената листа, но няма в никакъв случай да става депутат, ще отстъпи мястото си на следващите. Сега обаче Сергей е евродепутат. И върви втора серия. Станишев се кълнеше, че не иска да е еврокомисар, ама сега пък вече иска. Истински гущер на припек, нападнат най-вече от вътрешнопартийни врагове, принуден да даде оставка от лидерския пост, който със зъби, че и с нокти си съдира опашката само и само да се отскубне. И да стане европейски гущер, да си подсигури ново леговище, и то в Брюксел.

Постила си Сергей обаче и тук. Няма да е лидер на БСП, но пък ще е лидер на Коалиция на България - все е нещо, когато са те отлюспили, ще можеш от висотата на коалиционния пост да замеряш „Позитано" 20 с гущерови опашки. За все по-честата смяна на позициите на Сергей - почти като долни гащи, се роди и знаменит виц - (...) (Хилариозната смешка завършва с "нааках се!", бел. "После".)

Дори и брилянтно да бъдат изпрани гащетата на Сергей Станишев, уреждането му за еврокомисар е под много голям въпрос. Не е като сам да си се сложил за водач на листата с кандидати за Европарламента в собствената си партия. Станишев - еврокомисар на България, в сегашния момент е все едно червените сами да си образуват мощен градоносен облак, като онова небесно чудовище наскоро над София. И да се самоочукат с „тотал щета" на парламентарните извънредни избори на 5 октомври.

Сергей Станишев, може да се каже, има и друг проблем в опита да се добере до еврокомисарско място, макар според най-злите му врагове проблемът всъщност да е спорен. Става дума за големия в момента напън на бъдещия най-голям шеф в Брюксел - шефа на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Той категорично и непрестанно натиска за повече жени еврокомисарки.

И колкото, както посочихме, най-върлите му врагове на Станишев да имат „някои съображения", в Европа няма да мине номерът - Юнкер си иска истински жени - официално по документи, в управлението на ЕС. Жан-Клод тръгва на обиколката си из европейските столици, за да договаря управленската конструкция на Стария континент. Като бъдещият председател се зарече поне една трета от Еврокомисията да бъде дамска. А стремежите му към относително равенство на половете бяха горещо подкрепени дори и от лидера на ПЕС - Сергей Станишев.

Така по всичко личи - и по вътрешни български причини, и по цялостно европейски, еврокомисарското място на Сергей върви към провал. И тази опашата история на доскоро социалист №1 у нас няма да мине. Още повече че се задава и конгрес на БСП, на който дори и като за гущер ще е много напечено. А и идва неизменно и природният извод от гущеровата игра на Станишев.

Да, тези люспести влечуги имат способността да отделят опашките си, когато ги улови неприятел. Да, тази доброволна жертва им дава възможност да се освободят и да отвлекат вниманието на нападателя. Късането на опашката обаче е твърде сложен механизъм за самозащита. Печеленето на време чрез раздяла със задния израстък, за да се спаси, много често може да изиграе лош номер на собственика на опашката. Направо смъртоносен. Опасността за живота при късането е голяма даже и за най-едра игуана. Какво да говорим за гущерче от „Позитано" 20.