Основните политически партии се обединиха около идеята България да стартира незабавно процедура по влизане в Единния банков съюз на ЕС. Това ще стане след цялостна международна оценка на дейността на "Банков надзор" в БНБ и на състоянието на българските банки. Партиите не подкрепят и плана на БНБ за проблемната Корпоративна търговска банка. Те са против идеята на БНБ да бъдат изплатени всички депозити в пълен размер вместо само гарантираните по закон 100 000 евро. Това стана ясно след продължилите над четири часа консултации при президента.

Политиците ще инициират законодателни промени, които да засилят контрола и разпределението на отговорностите в сферата на банковия надзор. След присъединяването към единния съюз всички български финансови институции ще бъдат под надзора на ЕЦБ, ще има обща схема за гарантиране на влоговете, както и общ механизъм за оздравяване и рефинансиране на проблемните банки. Досега България отказваше да се присъедини. Един от най-големите противници бе гуверньорът на БНБ Иван Искров, според който "така страната ни ще прехвърли значителен национален суверенитет към Брюксел, без в замяна да получи нещо".

Преди да се вземе решение как да се постъпи с КТБ ще й бъде направен и международен одит, за да се изясни състоянието й. Ще бъдат задействани всички международни процедури, за да бъдат установени свързаните лица, които са получили кредити от банката в разрез с регулациите. Специално внимание ще се обърне на офшорни компании, като целта е да се установи кои са физическите лица, които се крият зад тях. Ще бъде събрана информация и за активите, които са придобити с тези кредити, и ще се предприемат действия по възстановяването им в бюджета и фонда за гарантирана влоговете. "Цялата мощ на държавата ще бъде насочена затова извършените престъпление да бъдат наказани с цялата строгост на закона. Българската прокуратура и правоохранителните органи ще действат категорично", каза Плевнелиев.

Категорично против изплащане и на влогове над 100 000 евро се обявиха БСП и ГЕРБ. Не е ясно какво е мнението на ДПС, тъй като негови представители не направиха изявления пред медиите. Президентът също подчерта, че според него действащото законодателство е добро и в синхрон с европейското и не се налага приемането на специален закон за КТБ. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че е бил склонен на компромис, но само ако се обявят публично кои са лицата и фирмите, които имат депозити над 100 000 евро, да се провери какъв е произходът на тези пари и дали са платени данъци върху тях. По време на дебатирането на детайлите обаче възникнали много неизвестни, поради което предложението не било прието.

Всичко това може да забави отварянето на клоновете на КТБ, което бе обещано за 21 юли. В следващите дни БНБ трябва да каже дали този срок ще бъде преразгледан.

Президентът Росен Плевнелиев подчерта, че фондът за гарантиране на вземанията и държавата разполагат с достатъчно пари за разплащане на депозитите до 100 000 евро в КТБ. Според данни на одита на банката около 3.6 млрд. лв. са депозитите в КТБ, които са до 100 000 евро. В момента във фонда за гарантиране на вземанията има малко над 2 млрд. лв. Останалите 1.5 млрд. лв. ще бъдат предоставени от бюджета.

Политиците са се обединили около предложението да бъде осигурена по-голяма гъвкавост на служебния кабинет. Затова ще бъде актуализиран държавният бюджет, като ще бъде увеличен дефицитът от 1.8% до 3% и ще бъде вдигнат таванът на дълга, който може да се емитира. Според бюджетната рамка към края на 2014 г. държавният дълг трябва да достигне 22,1% от БВП. Кабинетът има право да поема нов дълг до 4,4 млрд. лв., а таванът на общия правителствен дълг е 18 млрд. лв. Правителството вече почти е изчерпало лимита си за нов дълг - според различни оценки му остават още само 200 или 400 милиона лева до "тавана". Служебният кабинет ще получи право да сключва договори за нови държавни заеми, ако се наложи.

Дебатите по предложения от БНБ специален закон за КТБ ще продължат. Всички партии обаче са поискали повече информация с цифри за състоянието на банката и цената на предлаганата от БНБ схема.



Идеите на БНБ

В проектозакона на БНБ се предвижда "портфейлът от качествените активи и всички влогове" на КТБ да бъде прехвърлен в "Креди Агрикол". В това число няма да влизат влоговете на членовете на Управителния съвет на банката, както и тези на директорите и вътрешния одитор, външния одитор, заверил отчетите, както и съпрузите и роднините по съребрена линия на всички изброени лица. Заедно с това друго изключение от предложението са влоговете на лицата с акции над 5% право на глас, както и парите, които са били натрупани като лихва за последния лихвен период за сумите над 196 хил. лв. на едно лице. Влоговете на бюджетните организации ще бъдат прехвърлени наред с активите, които ги обезпечават. Идеята е при поискване да се изплатят всички влогове в пълен размер, а не само тези до 100 000 евро, както по сегашното законодателство.

Прехвърлянето на активите на КТБ ще стане въз основа на изготвен от квесторите списък. Длъжниците по заемите към финансовата институция, които влизат в списъка, ще бъдат уведомявани писмено.

Предвижда се собственият капитал на КТБ да бъде намален с размера на натрупаните загуби. В случай че след това се получи отрицателно число, БНБ ще отнеме лиценза на финансовата институция и ще стартира процедура по несъстоятелност. Заедно с това всички акции на "Креди Агрикол", собственост на КТБ, ще бъдат прехвърлени на държавата по цена на стойност 1,5 млн. лв.

Всички тези идеи на БНБ обаче не са подкрепени с никакви изчисления.