|
| *** |
- Аз - рече - съм от банката, тази, дето е срещу вас.
- И какво - попитах го - дошъл си да ти дам заем ли?
- Не! Дойдох лично да ви кажа, че банката е стабилна институция, парите ви са гарантирани и няма никакъв проблем.
- Супер! - рекох. - Значи гарантирате, че за мен пари ще има.
- Хиляда процента - рече банкерът, - как си го представяте иначе! Това е банка, държавата се крепи на нея, всички трябва да бъдат спокойни.
- Така е - рекох - ама хората нещо ги втриса. Вървят по телевизиите едни типове, дето не могат да си затворят устата - само за банките дуднат. Колко зле били, как ги обрали посред бял ден и всеки, дето е решил, е изнесъл по едно чувалче мангизи от трезора.
- Това са глупости на квадрат! - вика онзи. - Ние сме приели нова политика - служители на банката да обяснят на всеки гражданин в страната ни да не се плашорка, да спи спокойно и смело да пазарува в магазините по един лев... Банковата ни система е сигурна!
- Вие знаете най-добре. Да се върнем на темата за парите. Желая - рекох - да ми откриете сметка извън нашата държава, все едно къде. Тука нищо не е сигурно.
- Ама нали това ви обяснявам - най-сигурно е при нас. Друго?
- Добре - викам му, - ще оставя парите си при вас и ако някой реши да закрие банката, вие първо мен ще ме уведомите и веднага ще ми изплатите всичко до стотинка, за да не изгоря.
- Не може. Това е абсурдно искане!
- Че кое му е абсурдното? - викам. - Знаете курсовете на всички валути по целия свят, движението по всички борси на земното кълбо във всяка секунда, ама когато някой тръгне да ви затваря и фалира - ни-щич-ко-не-зна-е-те! Така ли?
Банкерът се умълча.
- И това, че ще ви ударят балтията, все ви изненадва, нищо че за това от седмици се говори, така ли?
Мълчание.
- Дайте - рекох - да направим друга уговорка. Аз ви давам парите си, а вие ми осигурявате чадър от всякакви вредни политически сътресения. Пазите ме от управляващите и от опозицията, защитавате ме пред съда, криете ме от прокуратурата. Едновременно с това сте готов да вложите средства в медиите, за да ме браните и да ме показвате как изглеждам млад, висок и рус. И в бял костюм.
- Господине - рече банкерът - вие искате невъзможни неща от нас!
Не се съгласих:
- Други банки предлагат подобни услуги! Е, не за всички, а само за свои отделни клиенти, но пак е нещо. Когато и вие разширите услугите си в тази посока - обадете ми се, аз ще ви чакам на тази маса тука.
Банкерът видимо се ядоса:
- Господине, не се занимаваме с такива неща. Ние сме най-нормална банка и това, което гарантираме, е, че вашите пари са защитени, защото те са изключително ценни за нас! Ние ще направим всичко, за да пазим вашите вложения!
Не се съгласих:
- За вас, банките, са ценни един-двама политици или една шепа влиятелни приятели, ама не казвате кои са те. И наистина правите всичко, за да браните парите им и да защитите техният интерес. А когато вятърът духне под опашката на тези хора, и вас няма да ви има сред живите. Но да свършваме. Нищо не можете да ми дадете, нищо не ми обещавате, но харесвате парите ми и не искате да признаете, че сте дошъл, за да ме приспивате със сладки приказки.
Онзи се ядоса още повече:
- Губя си времето с вас, господине! Всеки на мое място би взел парите ви и с тях би ви ударил по главата!
Викам му:
- Чудо голямо като ме ударите с моите български пари! Мека валута е това, никой не я бръсне за нищо! Най-вече вие, банкерите.
А на изпроводяк му рекох:
- Когато всички започнат да идват при мен и да ми говорят истината - не вярвам на никого, така да знаете.
И после пак останах сам на масата си.