|
| Сотир Цацаров |
"Съгласно действащото законодателство БНБ продължава работата по процедурата по специален надзор. Максималният срок за приключването й е 6 месеца, но в конкретния случай БНБ е наложила срок от 3 месеца", обясниха вчера от БНБ. Оттам уточниха, че при отказ за приемане на специално законодателство няма какво друго да се направи, освен да се върви към отнемане на лиценза на банката заради неплатежоспособност и откриване на процедура по несъстоятелност.
Както "Сега" писа, БНБ предложи добрите активи на КТБ да бъдат прехвърлени в "Креди Агрикол България" с подкрепа от страна на държавата и фонда за гарантиране на влоговете. Цената на това преструктуриране не бе обявена, но неофициално се споменава сумата от 3.7 млрд. лв. - 2.2 млрд. лв. под формата на държавни ДЦК и 1.5 млрд. лв. подкрепа от Фонда за гарантиране на влоговете. Този вариант ще позволи на "Креди Агрикол България" да продължи да работи и по този начин парите на вложителите в КТБ ще бъдат гарантирани 100%. Партиите не успяха да постигнат консенсус по този законопроект на консултациите при президента Росен Плевнелиев, който заяви, че няма нужда от специален закон. ГЕРБ бяха склонни на компромис, но поставиха условие да стане публично известно кои са хората и фирмите с депозити над 196 000 лв., да се провери произходът на парите им и дали са си платили данъците. При уточняването на детайлите идеята отпаднала, защото криела много неизвестни. Не е ясна каква е позицията на ДПС.
Зад предложението на БНБ за спасяване на добрата част от банката вчера застана и кабинетът. "Продължаваме да считаме, че вариантите, при които жизнената част от КТБ с подкрепа от страна на БНБ, Фонда за гарантиране на влоговете и правителството продължава да работи, са за предпочитане пред стандартната схема на затваряне на банката и обезпечаване на вложителите до 100 хиляди евро. Подобни варианти по никакъв начин не оправдават и не прикриват евентуални некоректни длъжници или лица, които са ощетили банката. Напротив, настояваме за максимална прозрачност на тези лица. Тези варианти обезпечават нормалното функциониране на десетки български фирми и могат да минимизират съвкупните загуби за обществото от прекъсването на работата", пишат от МС.
От ГЕРБ и от ДПС очакват, че ще има нов тур на консултации за КТБ при президента. За такава необходимост открито спомена лидерът на ДПС Лютви Местан. "Време е да се проведат консултациите, още не е късно да постигнем съгласие и за подхода към КТБ. Що се отнася до тезата, че цената на това управление е 3.5 млрд. лв. през призмата на казуса КТБ, препоръчвам на всички малко по-внимателно отношение и въздържане от самоцелни екстраполации. ДПС няма никакъв проблем да проследи генезиса, възникването на банката и на банкера, да стигне до кой, кого, как и защо е докоснал, за да му даде началния тласък", коментира Местан.
БСП обаче продължават да са категорично против приемането на специално законодателство. "Въпреки многобройните официални и неофициални искания, БНБ не представя никакъв официален документ за пасивите и активите на КТБ. Нашата позиция е, че докато нямаме такъв официален документ с разчети, би било нередно да вземаме каквото и да било решение", коментира депутатът от "Коалиция за България" Румен Гечев.
Всички кредитни досиета са в КТБ, но непълни
Нов, изненадващ обрат в ситуацията около Корпоративна търговска банка (КТБ) е на път изцяло да опровергае едно от най-сериозните обвинения на БНБ - че са изнасяни или унищожавани кредитни досиета или отделни части от тях. Тази теза бе изказана при оповестяването на доклада от одита, назначен след като КТБ бе поставена под особен надзор.
Прокуратурата е установила, че документи не са изнасяни или унищожавани, научи "Сега" от източници, близки до разследването. Проблемът с досиетата е, че в тях не е цялата информация, която се изисква при тегленето на кредит. Например на места не са попълнени данни за обезпечението на кредита или за договори с други фирми на самите кредитополучатели. В случая пропускът е първо на самата КТБ, а след това и на централната банка, която има задължение да следи как се отпускат парите. Към момента не се знае дали фирми, свързани с Василев, са получавали кредити по облекчена процедура и дали банката е "забравяла" да впише данните в досиетата им. Липсата е засечена, след като прокуратурата започна проверка в 19 фирми, чиито офиси се намират в една сграда с КТБ и са свързани с Василев.
Източник на информацията за липсващите досиета бе управителят на БНБ Иван Искров. "Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв., от 5.4 млрд. лв. общ кредитен портфейл. Значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците й с мажоритарния акционер г-н Цветан Василев", съобщи Иван Искров. Той дори прати сигнал до прокуратурата за изчезналите досиета и за изнесени в чували 206 млн. лв. от КТБ. Прокуратурата светкавично образува дело и арестува четирима души - председателя на УС на КТБ Орлин Русев, главната счетоводителката Мария Димова, заместничката й Борислава Тренева-Кичукова и главния касиер Маргарита Петкова. Те бяха обвинени за източването на около 206 млн. лв. от трезора. По-късно обаче прокуратурата преформулира обвинението и вече твърди, че парите са присвоявани в рамките на 3 години - от 2011 г. досега.
Мистерията с досиетата се задълбочи, след като мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев, който все още е в чужбина, заяви, че документите не са изчезнали, а са иззети от разследващите. Главният прокурор Сотир Цацаров уточни, че подчинените му работят със заверени копия, а не с оригиналите.
Прокуратурата е установила, че документи не са изнасяни или унищожавани, научи "Сега" от източници, близки до разследването. Проблемът с досиетата е, че в тях не е цялата информация, която се изисква при тегленето на кредит. Например на места не са попълнени данни за обезпечението на кредита или за договори с други фирми на самите кредитополучатели. В случая пропускът е първо на самата КТБ, а след това и на централната банка, която има задължение да следи как се отпускат парите. Към момента не се знае дали фирми, свързани с Василев, са получавали кредити по облекчена процедура и дали банката е "забравяла" да впише данните в досиетата им. Липсата е засечена, след като прокуратурата започна проверка в 19 фирми, чиито офиси се намират в една сграда с КТБ и са свързани с Василев.
Източник на информацията за липсващите досиета бе управителят на БНБ Иван Искров. "Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв., от 5.4 млрд. лв. общ кредитен портфейл. Значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците й с мажоритарния акционер г-н Цветан Василев", съобщи Иван Искров. Той дори прати сигнал до прокуратурата за изчезналите досиета и за изнесени в чували 206 млн. лв. от КТБ. Прокуратурата светкавично образува дело и арестува четирима души - председателя на УС на КТБ Орлин Русев, главната счетоводителката Мария Димова, заместничката й Борислава Тренева-Кичукова и главния касиер Маргарита Петкова. Те бяха обвинени за източването на около 206 млн. лв. от трезора. По-късно обаче прокуратурата преформулира обвинението и вече твърди, че парите са присвоявани в рамките на 3 години - от 2011 г. досега.
Мистерията с досиетата се задълбочи, след като мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев, който все още е в чужбина, заяви, че документите не са изчезнали, а са иззети от разследващите. Главният прокурор Сотир Цацаров уточни, че подчинените му работят със заверени копия, а не с оригиналите.
Изобщо-КТБ ли е печатала пари в тая дътжава.КТБ ли е Държавата?! 
