Дотук: В първия пленарен ден след изборите новият депутат Иванов и терминаторът на хлебарки Спиро си разменят дрехите. Спиро отбелязва първите си медийни успехи като депутат, Иванов е паникьосан.

В стаята на парламентарната група на Българския алианс за хуманно и устремно развитие "БАХУР". Председателят Петров е въодушевен, на Спиро депутатският костюм му стои все по-естествено.

***

- Браво, Иванов! Добре се представи! Аз преди двайсет години като трябваше да дам първото си интервю, така се притесних, че после едвам ме отклещиха от репортерката, а медиите отразяват, прожектори блестят, камерите снимат! Обяснихме го като апел за тясно взаимодействие с медиите! А ти не, направо в целта! Абе ти си роден за депутат бе, Иванов! Чакай да пусна една вода...

Петров влиза в тоалетната. Спиро се оглежда в гащеризона си. Поизпъчва се пред огледалото.

- Депутат!... Депутат!!!

Петров излиза от тоалетната, закопчавайки председателския дюкян.

- Да, Иванов, ти сега си депутат и трябва да мислиш какво да правиш. За парламентарните комисии е ясно - ще станеш член на седем-осем, на две-три ще станеш председател, на две-три - заместник-председател. Абе три-четири бона месечно отгоре ще си докарваш!

- Три-четири хиляди лева? Над заплатата?

- Да! Заплатата кой я брои за нещо?! Два-три бона заплата - това пари ли са?!

- Два-три бона...

- И всичко това, ако не се напъваш! Ако си някой амбициозен, ако ти се занимава - няма предел, Иванов, няма! Служебна кола зачислиха ли ти?

- Служебна кола... Не.

- Ще идем да ти зачислят. Ама после, сега ще дойде нашата журналистка. Пиар, какво да се прави! Я иди и събери няколко от нашите, да има живот в стаята, да кипи народополезна дейност!

Спиро излиза. Петров си сипва нещичко, морно се отпуска на стол. Влиза Иванов.

- Господин Петров?

- Да, слушам ви?

- Господин Петров, аз съм!

Петров повдига председателска вежда.

- Аз съм! Иванов! Новият депутат!

- Не ви разбирам?!

Влиза Спиро, с него е стратегът на "БАХУР" Георгиев.

- ... за да те разбере и най-простият и да ти повярва! - довършва изречението си стратегът.

Спиро вижда Иванов, Иванов вижда Спиро. Мълчание. Спиро гледа гащеризона си, Иванов гледа костюма си.

- Костюмът ми! - проплаква Иванов.

Спиро мълчи. Иванов тръгва към него:

- Върни ми костюма!

- Я ми се махай от главата! - Спиро му показва космат юмрук - Аз съм депутат, ей! Господин Петров, кажете му!

- Господин Петров, моля за вашето съдействие!

Двамата гледат председателя, Георгиев и той. Петров ги оглежда. В стаята влиза журналистката Глория Карагеоргиева.

- Петров, събрахте ли се?

Спира, започва да души въздуха. Георгиев я хваща под ръка, че и по-сериозно я хваща:

- Малко недоразумение, Глория.

- Искам си костюма! - категоричен е Иванов.

- Аз съм депутат! - категоричен е Спиро.

- А той кой е? - Глория сочи с маникюр Иванов.

- Аз съм депутат!

- Той пръска срещу хлебарки! - Спиро взима пръскалката и я тика в ръцете на Иванов - Взимай си нещата и се махай!

- Дай си ми костюма и се махай!

- Тихо! - гласът на Петров е библейски. - Няма да позволя разкол в тази стая! "БАХУР" е бил, е и ще бъде!

Спиро ръкопляска, Георгиев кима убедено.

- Господине, взимайте си нещата и напуснете стаята! Иначе ще извикам охраната!

- Ама...

- Така е, като приватизираха сградите на лудниците! - вметва съвсем на място Георгиев.

Глория наблюдава с интерес.

- Георгиев, обади се на охраната!

Иванов взима пръскалката и напуска стаята. Останалите гледат към Спиро.

Продължението - следващият понеделник.