|
| *** |
- Какво си се умислил, комши? - питам го между първото и второто "Наздраве!"
- Преценявам кога да си подам оставката - отговори ми той.
Мълча, знам, че ще има още.
- Аз много отдавна съм готов да си подам оставката - продължава комшията. - Единственото, което спира подаването на оставката ми, е необходимостта всички процеси след това да бъдат управлявани и да бъде гарантирана стабилността и на управлението, и нормалното провеждане на изборите.
- Става дума за поправянето на казанчето в тоалетната - обажда се жена му откъм печката. - Наскоро почетохме една година от протичането му.
Комшията ме погледна изразително в смисъл "Жени!" Аз го погледнах още по-изразително в смисъл "Как да вържем макроикономическата рамка така!" Комшията доля по чашите, каза:
- Чаках да подаде оставка друг! - и той посочи с ноктест показалец тавана.
Погледнах нагоре, видях старо петно и се сетих за кого говори.
- Много деликатен момент е, че не мога да подам оставка преди правителството! - сниши глас моят човек. - Може да е всякакво, но е правителство. Кой съм аз, че да хвърлям оставката преди министър-председателя!
- Аз теб не те давам за двама министър-председатели барабар със секретарките им! - заявих искрено.
Жена му бухна пред нас чиния със сварени кренвирши, мазни и разпукани като наболели проблеми.
- Пак ли кренвирши! - проплака комшията.
- Всеки ден ще е така до оставката! - заяви твърдо жена му и зае обичайната засада край печката.
- Виждаш ли какво съм принуден да търпя! - потърси съчувствие комшията.
Дадох му го:
- В тази кухня и Кенеди би бил хулен по най-оскърбителен начин! - после върнах разговора където трябва. - Като какъв точно ще подадеш оставка?
- Като гражданин! Каквото било, било, преставам да съм гражданин!
- На кого оставяш тази страна?! - разтревожих се.
- Който иска, той да й става гражданин! Аз бях дотук! На изборите наесен ще се види кой ще е гражданин! Аз - не! Съпруг - да...
- Казанчето! - вметна жена му откъм печката, но кой да й обърне внимание в такъв исторически момент.
- ...Баща - да. Комшия - пожалуйста. Обаче гражданин - не! Ще си варя ракията и моля, не ме занимавайте с нищо друго!
Последните му думи ме успокоиха много. Попитах:
- Народното събрание ли ще гласува оставката ти?
- Ако имат съвест - ще я гласуват!
- С обикновено или с пълно мнозинство?
- С абсолютно! Въпросът е прекалено важен!
Кимнах в знак на съгласие, дъвчейки рапонче. Изчаках да долее и едва тогава зададох логичния въпрос:
- Добре де, комши, ще подаваш оставка като гражданин. Обаче как ще я подадеш, като досега не си бил гражданин?! Сиреч, водил си се гражданин на тази страна, обаче нито си гласувал, нито си протестирал, нито си плащал данъци, нищо.
Комшията остана спокоен като просветен монарх.
- Законен въпрос - каза. - Ще базирам оставката си на прецедент. Орешарски как подаде оставка? И аз така - може да не съм се държал като гражданин, обаче де юре съм такъв. Който не вярва, ще го засипя с официални документи.
Нямаше какво да възразя, още повече че човекът работи с документи.
