Никой от над половин милион ентусиазирани фенове между летище "Тегел" и Бранденбургската врата в Берлин не се е съмнявал, че тържествата, превърнали датата 15 юли в празничен ден за цяла Германия, няма да се повторят в близкото бъдеще. Никой не сравнява перфектния гол на Марио Гьоце за 1:0 срещу Аржентина в 113-ата минута на финала в Рио де Жанейро с измъчения, но също исторически гол на Хелмут Ран за 3:2 срещу Унгария (1954), или с несръчното въртене на Герд Мюлер и 2:1 срещу Холандия (1974), или с оспорваната дузпа, вкарана от Андреас Бреме (1990), донесла третата звезда в Италия. Техничният гол на жокера Гьоце се отпразнува така емоционално, че обърка даже треньорския щаб на Йоахим Льов.

"Днес разбрах, едва тук при вас, че нощните тържества, които ние следяхме внимателно от Бразилия, са ми дали криле да преодолея тежките часове след несполучливите мачове с Гана и най-вече с Алжир. Принуден бях да прекроявам схемите по три-четири пъти на мач. Сполучих и днес обявявам всички тук - 500 хиляди - за световни първенци. Преди всичко вие, а после ние, станахме заедно достойни световни шампиони!", възторжено обяви бундестреньорът пред препълнената Фен миля.

Медиите резюмират нещата и разбират емоциите на Льов и целия му персонал. Не се пропуска важната роля на шеф-скаута швейцарец Урс Зигенталер, инсталиран в отбора още преди 2006 г. от Юрген Клинсман. Никой не иска да сравнява очакванията на Франц Бекенбауер, който бе сигурен, че след титлата през 1990-а Германия ще владее световния футбол десетилетия наред.

Президентът на футболния съюз (DFB) Волфганг Нирсбах уточнява: "Отвличането на купата от Южна Америка е подвиг за нас като европейци. Нищо повече обаче от един мощен тласък. Тласък за много работа въз основа на най-модерната педагогическа селекция и техническа подготовка в специализираните училища с децата и юношите."

След включването на бившия източен национал от Дрезден Матиас Замер като директор в DFB, в Германия се получи генерална промяна в работата с децата и юношите. Замер намери начин да убеди западните специалисти, че само с отделни таланти нищо не става. Федерацията, начело с тогавашния президент Тео Цванцигер, подкрепи плановете.

Матиас Замер, син на легендарния национал на ГДР Клаус Замер, намери начин да внедри нова програма за селекция в работата с децата. Опитът от Дрезден бе пренесен в Западна Германия. Първите успехи дойдоха с националните състави до 17, 19 и 21 г. Появиха се имената на Бастиан Швайнщайгер, Филип Лам, Пер Мертезакер, на поляците Мирослав Клозе, Лукас Подолски. С времето от училищата дойдоха най-перспективните - Марио Гьоце, Сами Кедира, Андре Шюрле, Илкай Гюндоган, Тони Кроос от Рощок...

"Представете си - талант като Кроос е едва на 24 години. А къде бях аз на неговите години като талант от Шварцвалд", сравнява ситуацията самият Йоги Льов. След всичко това начело на Бундестима бе назначен уволненият от "Байерн" новатор Клинсман, а Клинси доведе земляка си от Баден-Вюртемберг Льов. Така от катастрофалното Евро 2000, като следствие от още по-катастрофалното световно в САЩ '94, когато германците изядоха здрав бой и от нашия тогава блестящ отбор, до 2006 г. никой не бе в състояние да оправи нещата.

Клинсман и Льов вкараха свеж въздух във футбола, особено в бъдещето. Осем години по-късно Льов, вече без заминалия за САЩ Клинсман, достигна заслужения апогей. Той не само че не забравя, но и подчертава заслугите на Замер и Клинсман. Сега обаче Замер напусна - или бе принуден да напусне федерацията, и седна като мотиватор на златната пейка на "Байерн". А като нов директор в DFB, отговарящ за децата и юношите, отива пом.-треньорът на Льов Ханзи Флик.

Дали това е символично - ще покаже бъдещето. Именно на бъдещето на германския футбол посвети победния си гол от Мондиал '14 Марио Гьоце - гастарбайтер в "Байерн", възпитаник на "Борусия" (Дортмунд). Медиите кръстиха по този повод Йоги "майстор на жокерите". Вкара ли Льов жокер - играта се променя.