Новините, че вирусът ебола отново вършее в Африка, тихо заемаха най-затънтеното място в западните вестници допреди една-две седмици. От поне един месец организацията "Лекари без граници" предупреждава, че в 3 държави на Черния континент нещата излизат от контрол, без да привлекат особен интерес. Най-смъртоносната атака на вируса в историята уби 672 души, откакто се появи преди няколко месеца в Гвинея. Няколко седмици трябваха на здравните власти да установят първоизточника на заразата в отдалечено село в джунглата, които бяха достатъчни вирусът да се разпростре до Сиера Леоне и Либерия.

Общото между трите държави е, че развитият свят се счита за достатъчно далеч от тях. Това, което премести ебола от екзотиката към първите страници на вестниците в Европа и Америка, е новината, че миналата седмица вирусът е достигнал 10-милионния Лагос в най-многолюдната държава на Африка - Нигерия. В местна частна клиника от заразата почина либериец с американско гражданство, пътувал до Либерия за погребението на сестра си, също жертва на ебола. Консултантът на либерийското финансово министерство пристигнал в Лагос на път за Америка с два полета от Либерия, по време на които повръщал и имал диария. Властите веднага изолираха дипломатическия и летищен персонал, влизал в контакт в жертвата (59 души), но данни за другите пътници в полетите така и не бяха огласени, а паниката бързо прехвърли пределите на континента.

Лагос е финансовата столица на Нигерия и град с един от най-високите стандарти на живот в Африка. Това, което го прави новина по отношение на ебола, са директните му връзки с няколко европейски столици. Правителството успокои, че засега няма известен случай на заразен нигериец и призова населението да се въздържа от някои традиции, например слабостта към



месото на плодния прилеп



и други диви животни. Мерките обаче вече са изведени на съвсем друго ниво - Брюксел обяви, че насочва 2 млн. евро към СЗО, "Лекари без граници" и Международния червен кръст, които се борят с овладяването на заразата на място. Лондон свика заседание КОБРА (зад тази страшна абревиатура се крие името на конферентната зала, където британското правителство обичайно провежда срещи в специален формат при национални кризи) и реши да отпусне 2 млн. британски лири към същите организации. Либерия обяви, че затваря училищата, много пазари, разпуска държавните чиновници и поставя редица общности под карантина. Някои авиокомпании спряха полетите между Нигерия, Либерия и Сиера Леоне.

Ебола е тропически вирус, който поразява скорострелно. Първите симптоми приличат на грип - треска, мускулни болки, слабост, повръщане и диария. Изходът може да бъде фатален в до 90% от случаите. Вирусът се разпространява чрез телесни течности, включително пот, и досега медицината не е открила лечение или ваксина. Най-кошмарният етап от развитието на заразата е неконтролируемото кървене от всички органи.

Първият известен случай на ебола е от 1976 г., когато се появява в две села - в Демократична република Конго и в Судан. Носи името на реката в Ямбуку, ДРК, където вирусът е изолиран за първи път. През 76-а жертвите са 280, а смъртността изключително висока - 88%. През 1995 г. ебола отново напомня за себе си, този път с 250 смъртни случая. През 2000-2001 г. в Уганда епидемия убива 224 души. Сега имаме над 1200 заразени и над 600 починали. Всички останали проявления се разминават с по-малко от 200 жертви, а обичайната смъртност е 60%. Дори това обаче е уникално високо. Едрата шарка в най-смъртоносния си вариант убива 25% от заразените.

Любимият пристан на ебола е вероятно плодният прилеп, откъдето се прехвърля у човека. Другите нарочени за виновни са шимпанзетата, епидемии са засичани и сред популации на горили. Веднъж настанил се у човека, вирусът ебола започва скоростно размножаване в клетките и ги унищожава - особено тези, които имат значение за регулацията на имунната система. В резултат на това естествените защитни сили на организма изключват, а възпалителният процес приема катастрофални размери.



Кръвното налягане се срива,



отказват черният дроб и надбъбречните жлези, започват кръвоизливи от всички кръвоносни съдове, сърцето спира. Ако това беше бактериална инфекция, човек можеше да бъде спасен с антибиотици, но при ебола няма такъв вариант. Няма известно лечение. Единственото, което може да се направи, е да се поддържа кръвното налягане и балансът на течностите в тялото.

Развитието на болестта започва 5 до 12 дни след заразяването. Добрата новина е, че ебола се предава изключително трудно. Необходим е близък контакт с телесна течност на заразен човек или труп в напреднал стадий на болестта. Вирусът



не се предава по въздушен път



"Болните обикновено предават заразата, когато са вече в тежко състояние, а тогава са налице много симптоми. Освен това в такъв случай човек обикновено не тръгва да пътува", успокоява представител на "Лекари без граници" пред Си Ен Ен. В Африка обаче битката с него се затруднява от някои местни традиции. Колкото и да ги предупреждават здравните власти, близки на жертвите, често отмъкват телата им от изолаторите, за да ги погребат по обичаите си. Това означава всеки от опечалените да влезе в контакт с починалия, а семейството му да измие тялото. Тези, които се грижат сами за болните си близки, са с 10-20% вероятност да се заразят.

Така на преден план като най-рискова група за заразяване са не туристи и населението на развитите страни, а медицинските лица, които самоотвержено и при ужасни обстоятелства се мъчат да овладеят епидемията. Оня ден дойде новината, че най-висшият специалист на Сиера Леоне в борбата с ебола - д-р Шейк Умар Хан, сам е станал жертва на вируса, след като в последните седмици е лекувал най-малко 100 заразени в родината си. Двама американски медици се борят за живота си, след като бяха заразени в Либерия.

Досега двама мъже в Англия и жена в Хонконг са тествани по съмнение, че са вирусоносители, но пробите им са отрицателни. За много европейци паниката е измислена и това е пореден епизод от приказката за лъжливото овчарче след фалшивите тревоги за свинския грип, които чак заслужиха разследване преди 4 г. и покрай които фармацевтичната индустрия продаде милиарди ваксини, включително и у нас. Засега мерките в няколко държави се изчерпват с инструкции към лекарите и летищните власти. У нас се смята, че няма нужда даже и от това. "Връзките с властите на България с Гвинея са много слаби, тъй като нямаме обмен на техни туристи. Допълнителни мерки се вземат на летищата в Брюксел и Париж", обясни главният държавен инспектор Ангел Кунчев пред "Сега".