|
| *** |
- След мен - и потоп!
После си поръчвал златна статуя на Аполон със собствената си физиономия.
Ние война май не сме губили напоследък, от реклами за хапчета против запек човек вече не смее да си пусне телевизора, но и на нас ни е тъпо.
Защото потопът много се забави - цял четвърт век!
Не че не взехме мерки!
Първо, за да не стане нещо зян, като дойде потопът, нарязахме каквото имаше за нарязване и го предадохме за претопяване. Последен нарязахме и претопихме завода, който претопяваше нарязаното.
Добитъка също го нарязахме и го набутахме в буркани - като дойде потопът, да има нещо за ядене.
Старците не ги рязахме - тях ги пратихме на село - да не се пречкат, когато трябва да се спасява отечеството от потопа, и ги зарязахме да си се давят сами.
Децата откомандировахме по света - там потоп не се бил предвиждал.
От време на време командироваме и видни наши представители - да изврънкат гвоздеи и дъски за нашето спасение, защото потопът - ей го зад завоя на реката. Представителите се връщат горди с три пирона в джобчето на сакото и казват, че по света страшно ги уважават, искат само тях да пращаме за пирони, защото само на тях имали доверие - всички други наши досегашни пратеници крадели като за последно и на тях нищичко нямало да им дадат.
Отръскваме стотинките от джобовете, събираме пари за билет и командироваме представителите отново, те отиват, връщат се и ни ругаят, че сме се оказали адски тъпи и мързеливи, хак ни е да се издавим като мишки, като сме такива, те разчитали на нашето трудолюбие, пък ние сме ги подвели.
Набиваме канчетата на представителите и пращаме други - поне за надувни дюшеци и пояси. Те благоразумно не се връщат, но обещават, като им свърши мандатът, да проверят какво е останало от нас.
Цялата тая обстановка започва да ни изнервя и току се смаризим помежду си и се наричаме с гадни думички. Не че има някаква файда, но поне сваля напрежението.
По-оправните вече са си построили всеки своя ковчег, в който са качили по двойки от всички свои любими твари - две котета, две кучета, две гаджета, две офшорки, две яхти, две къщици - едната - на Халкидики, другата - нависоко - в Алпите - да си се обичат тварите и множат.
По-неоправните нищичко не можем да построим, затова се упражняваме в проклятия и попръжни - не че знаем точно срещу кого, защото ни казват, че банковата тайна била неприкосновена, ами така - по принцип.
И потопът май че взе че наистина дойде!
Сякаш някой дръпна синджира на казанчето и се опитва да ни измие от обитаваната територия, та след нас тя от мила родина, земен рай, да си се превърне в апетитен парцел, каквато очевидно е и идеята на мокрото занятие.
Ние не сме крале, за слънца - да не говорим, нямаме възможност да си поръчаме златни статуи по наш образ и подобие.
Единственото, което можем, е да си направим селфи с потоп. И да го разпратим по социалните мрежи.
Като за последно - и ние да сме дали нещо на света!
