Президентът Росен Плевнелиев натовари служебния кабинет със свръхамбициозни задачи. Още с встъпването си в длъжност министрите в кабинета на служебния премиер Георги Близнашки започват пълна ревизия на държавните финанси, която включва анализ на изпълнението на бюджета до 31 юли и прогноза до края на годината, както и преоценка на всички проекти от програмата за регионите, подписани от предишното правителство. Въз основа на данните от одита служебният кабинет ще изготви свой проект за актуализация на бюджета, който ще предложи на следващото управление.

"Служебното правителство няма да действа реваншистки, но ще покаже истината за страната", зарече се Плевнелиев. За скромните си два месеца живот то ще трябва да подпише споразуменията за партньорство с ЕС и с НАТО до 2020 г., да размрази двете спрени оперативни програми "Околна среда" и "Регионално развитие", да започне процедура по влизането на България в Европейския банков съюз, да създаде енергиен борд и да започне подготовката на всички ключови реформи в областта на правосъдието, енергетиката, електронното правителство, образованието и т.н.

Още на първото си заседание кабинетът ще предложи Кристалина Георгиева за български еврокомисар, обяви президентът. Във връзка с главната му задача - провеждането на предсрочните парламентарни избори, ще бъде възобновена работата на Гражданския борд за свободни и честни избори към МС. Специален министър за изборите обаче няма да има, както се очакваше.

От думите на президента се подразбра, че голяма част от проектите, одобрени от кабинета "Орешарски", ще бъдат анулирани, а икономисаните пари ще бъдат пренасочени към бедстващите граждани през Комисията по бедствия и аварии, както и за изплащане на дължими суми по европрограмите.

От целите на служебното правителство стана ясно, че то ще работи за налагането на своего рода европейски борд върху проблемните области като енергетика и банки. В този дух е и намерението на кабинета да задейства процедурата за присъединяването на България към единния банков надзорен механизъм на ЕС като първа стъпка за присъединяване на страната ни към Европейския банков съюз. Част от замисъла е и енергийният борд, за който настоява Плевнелиев. Той също ще бъде с участието на "международни партньори", макар че не се разбра какви точно ще са правомощията и задачите му. Плевнелиев само обясни, че бордът "ще върне интегрирания подход в енергетиката, т.е. всичко на масата за решаване на проблемите в този проблемен сектор, а не сделки с богоизбрани и то под масата". Идеята за борда е на шефа на Института за пазарна икономика Красен Станчев. От думите на Плевнелиев стана ясно още, че проектът за изграждането на VII реактор в АЕЦ "Козлодуй" от "Уестингхаус" ще бъде оставен за следващия парламент, а "Южен поток" ще бъде замразен, докато ЕК не му даде зелена светлина. "Ние сме за всяка тръба, която може да мине през България и да донесе търсената диверсификация на енергийните източници и маршрути. Ние сме за "Южен поток", но по европейските правила", подчерта държавният глава.

Изпълнението на всички тези приоритети ще легне върху плещите на 16-те служебни министри и премиера Георги Близнашки. Сложността на заданието вероятно е причина в кабинета да има цели четирима вицепремиери. Екатерина Захариева ще надзирава икономическата политика и заедно с това ще е министър по регионалното развитие. Дългогодишният шеф на НОИ Йордан Христосков ще е вицепремиер по социалната политика и министър. Правосъдният Христо Иванов ще отговаря като вицепремиер и за вътрешните работи, а Илияна Цанова ще завежда за втори път като служебен вицепремиер усвояването на средствата от ЕС.

Изненадата в състава на служебното правителство е министърът на икономиката и енергетиката Васил Щонов, сравнително непознат, възпитаник на американски университети, който идва от сферата на телекомуникациите. Не е ясно по какви критерии е бил предпочетен за поста. Бившият шеф на Държавна агенция "Архиви" Мартин Иванов начело на културното ведомство също е изненада.

Силовите ведомства - на вътрешните работи и на отбраната, са поверени на СДС кадри. Йордан Бакалов бе четири мандата депутат от синята партия, а Велизар Шаламанов е бивш зам.-министър на отбраната в кабинета "Костов". Шаламанов оглавяваше ключова агенция в НАТО за научни разработки и търгове за оръжия. С перфектен евроатлантически профил е и бившият зам.-председател на ДСБ Даниел Митов, който поема външните работи. Американски възпитаник е и Светлана Жекова, която поема екологията. Министър на правосъдието е програмният директор на Българския институт за правни инициативи Христо Иванов. Той бе активист на "Протестна мрежа" - организаторите на миналогодишните протести срещу кабинета "Орешарски".

Протестърската връзка е силно изявена в кабинета. Самият премиер - проф. Георги Близнашки, се прочу като най-активния бесепар, участвал в протестите, заради което бе изключен от соцпартията. Вчера той бе представен от президента като "виден конституционалист, доказан демократ и европеец, човек с активна гражданска позиция". Професорът, който преподава конституционно право в СУ, обеща да следва буквата на конституцията и да спазва върховенството на закона. Академичен протестър е и служебният министър на образованието Румяна Коларова.

Секторът "Земеделие" е поверен изцяло на доверени кадри на ГЕРБ. Финансовият министър Румен Порожанов оглавяваше фонд "Земеделие" при кабинета "Борисов". Тогавашният му заместник Васил Грудев, уволнен по времето на Орешарски, сега поема земеделието. Транспортният министър Николина Ангелкова пък бе в управата на пътната агенция при управлението на ГЕРБ.

"Предстоят избори. Политиците ще водят предизборни битки и ще се борят за победа, но нека напомня, че най-важна е победата на обикновения човек. Нека той бъде чут и подкрепен. За това ще работи и служебното правителство", бе заключителното послание на Росен Плевнелиев.

Днес служебният кабинет се събира на първото си заседание, а президентът ще издаде указ, с който ще разпусне Народното събрание.