Дотук: В първия пленарен ден след изборите новият депутат Иванов и терминаторът на хлебарки Спиро си разменят дрехите. Спиро е въвлечен в парламентарния живот и това все повече му харесва, Иванов се лута като изгубен, какъвто все повече е.

***

В парламентарния бюфет председателят на Българския алианс за хуманно и устремно развитие "БАХУР" Петров пие кафе в компанията на Гюзел Локум, дясна ръка в парламентарния балансьор.

- ...Ние сме били толкова години балансьор, при нужда и амортисьор сме били, да не говорим за ресор, и в този парламент ще намерим начин да сторим хаир на политическата система... - говори Локум, когато на монитора, който предава пряко от пленарната зала, се появява кръглата физиономия на Спиро. - А, новата ви звезда!

Петров впива поглед в екрана, но не личи колко е напрегнат.

Спиро мърда с две ръце микрофоните напред-назад, сякаш им прави гимнастика, после проговаря:

- Господин председател... Колеги депутати... - прокашля се и гласът му се втвърдява. - Аз дойдох тук да почистя от вредители. Какво е това безобразие?! Парламент! Народно събрание! Пълно е с вредители! Пръскане му е майката! Изнесоха България!

Залата шуми, депутатите се смеят.

- Не говоря на вас! Говоря на народа! Драги сънародници! Чепове сплескани! Много вредители има тука! Яко пръскане трябва! Благодаря за вниманието!

Спиро се оттегля от трибуната. Пътем някои депутати се ръкуват с него, други го оглеждат ухилени. Спиро сяда при парламентарната си група, вади джобно ножче и захваща да оформя маникюра си.

Локум отпива от кафето, не поглежда председателя.

- Петров, какво точно каза този? Да не стане пак някой сакатлък с електората ни? Разбрали сме се - бива национализъм, бива чиста раса, ама не урбулешката!

- Спокойно! Всичко е под контрол!

Гюзел Локум разбира, че нещо не е под контрол.

- Да не капичнем достлука!

- Стига, бе, Гюзел! Кога не сме се разбирали! Политика, знаеш, трябва да се впечатлява електоратът!

- Знам аз, знам... Ама тази нова звезда много простоват!

- Важното е да хваща масите, а този ги хваща като питбул кюфте! Иванов! Запомни това име!

- Аферим! Много екзактно!

През няколко помещения и един етаж пред монитор във фоайето стои Иванов. Челюстта му виси като чужда, за разлика от гащеризона, който му стои като че се е родил с него.

- Какво прави този?! - мрънка Иванов.

На монитора Спиро спокойно довършва ювелирната операция с ножчето, издухва излишното от депутатската банка и небрежно се оглежда, кима си със съпартийци.

Иванов хуква по коридора, взима по две стъпала наведнъж. Парламентарен охранител го гледа подозрително. Иванов започва да пръска, бърбори:

- Много вредители, много!

Продължава тръса си и пръска чак до стаята на парламентарната група на "БАХУР". Пъха глава през вратата, вътре е Георгиев.

- Господин Георгиев, може ли за малко?

Стратегът на "БАХУР" с нежелание отмества поглед от монитора.

- Пак ли ти?! Нали напръска тук?

Иванов се намъква вътре:

- Господин Георгиев, станала е чудовищна грешка! Моля да ме изслушате! Аз съм новият ви депутат! Народът гласува за мен! Вижте ме хубаво! Онзи не съм аз!

- Значи вие твърдите, че народният представител Иванов, който току-що направи едно чудесно, родолюбиво изказване от парламентарната трибуна, не е народният представител Иванов?

- Да! Трябва да заема полагащото ми се място! Народът има нужда от мен!

Стратегът го оглежда:

- Ще видим.

- Значи ми вярвате?!

Стратегът вперва поглед в монитора.

***

Продължението - следващия понеделник.