Гледката беше внезапна и невероятна! Пъстра тълпа от хора с фотоапарати и камери, а пред тях - моят най-добър приятел. Говори, ръкомаха, обяснява. Заставам и аз.

- Дами и господа, любезни гости на нашата страна - казва на перфектен английски моят приятел, - сега ще ви покажа най-забележителните места, където се готви и сервира българската политика. Обърнете внимание на сградата вдясно.

Тълпата впери поглед и утихна.

- Тази сграда много иска да бъде призната за главен готвач на републиката. Там все опитват и експериментират, бъркат отвари от разни евтини субпродукти, кой знае откъде изкопани. Крият рецептите си, с никого не споделят каква годност имат продуктите им, има ли ГМО в тях. Искат да ни сервират нещо страшно оригинално, изключително вкусно и невероятно ново, ама винаги поднасят един и същи тюрлюгювеч. После ходят сериозни и делови, сякаш друг им забърква кашите, а не те самите. Във вашите карти тази сграда е отбелязано като президентската институция.

- Сега погледнете на другата страна - нареди приятелят ми.

Десетки глави се обърнаха натам и фотоапаратите зажужаха.

- В сградата отсреща се вари националната гозба. Бъркат я и я сервират всеки божи ден. Или казано на чист английски - еври божи дей!

Чужденците не разбират плоската шега, но кимат, само аз откровено се хиля.

- В тази сграда, отбелязана във вашите карти като правителството на страната, кипи денонощен труд. Там хората забъркват най-клисавите буламачи и всеки ден ги сервират. Обикновено използват гнили продукти с изтекъл срок на годност. Както и такива, които често водят до повръщане или разстройство, но това все пак е правителството и него няма кой да го глоби. Бъркат, готвят и сервират, без да ги е грижа вкусно ли е, питателно ли е, топло ли е, студено ли е. Пък и нашите хора са доста гладни и ядат, та ушите им пукат. Мнозина си заръчват и допълнително. Има и такива, които после палят свещ на правителството, че ще си легнат сити и доволни, нищо че нагъват само трици. Сега погледнете сградата пред себе си.

Камерите и фотоапаратите се насочиха там, където сочеше приятелят ми.

- Това е главният казан на републиката. Отбелязан е на вашите карти като парламент. На това място се пишат сичките рецепти, по които се готви националната политическа кухня. Тука рядко ще видите професионални готвачи, вътре има всякакви хора. Те една боб чорба не са сварили през живота си, но са готови да напишат, прокарат и гласуват цял рецептурник. Народът свикна да яде клисав хляб и претоплени манджи. Изгуби вкусовите си качества, обонянието му закърня, здравето му се разклати. Ама тука друго не предлагат, менюто винаги е старо, а обслужването е дърводелско! Иначе тези, които се правят на готвачи, ядат храни, поръчани и приготвени на друго, по-изискано място. Това е.

Групата шуми и коментира, после си прави селфи на стълбите пред парламента.

- Кво става бе, брато? - викам му, когато останахме насаме. - Какъв е този политкурс, който правиш. И то на чужди граждани.

Приятелят ми вика:

- Нали знаеш, че има голяма група доброволци, които всеки ден водят групите с чужденци и им показват забележителностите на столицата. Реших и аз да се включа.

- Хубаво - рекох му, - ама онези водят туристите по разните разкопки, музеи и други важни места. А ти седиш и им дрънкаш глупости.

- Глупости са за тебе, защото го живееш ката ден. Хората се изтрепват да ме слушат. Те живеят нормално и скучно, хранят се правилно с първо, второ и трето, при тях политиката е логична и друга. Докато при нас всичко е качамак! Те никъде и никога не са чували такива интересни сказки. Нали ги видя - правим си снимки, разменяме си адреси, после си чатим.

- И често ли водиш групи? - питам аз.

- Страшен наплив е, брато, не смогвам. Еври божи дей сме пред парламента на селфи!