Мнозина от фенове си спомнят за шведския футболист от близкото минало Клас Ингесон. Преминал през ПСВ "Айндховен", "Шефилд Уензди", "Бари", "Болоня", "Олимпик" (М) и "Лече". С 57 мача за националния си отбор, включително и този при победата с 4:0 над България в мача за 3-то място на Мондиал 1994.

Преди дни той навърши 46 години. Какво толкова, ще каже някой? Не, този рожден ден е една голяма победа за Клас. Поредната в, уви, неравната война, която води от май 2009 г. Тогава му е поставена диагноза множествена миелома (злокачествено заболяване на костния мозък). Един от видовете рак, за който няма успешно лечение и заболяването води до летален изход най-много 5 години след откриването на болестта при 63% от пациентите. Е, за Ингесон тези 5 години вече минаха и оттук нататък всеки ден е спечелен за него. За да може да продължи да води отбора на "Елфсборг". Въпреки болестта си той бе назначен на поста през септември м.г. и спечели през май Купата на Швеция, с което класира тима си за Лига Европа. Снощи даже имаше мач срещу "Рио Аве" (Порт) в плейоф за влизане в групите.

Всъщност Ингесон не води лично "Елфсборг" във финала за купата срещу "Хелзингборг", защото 2 седмици преди това - на почивката на дербито срещу ИФК "Гьотеборг", се заплита с инвалидната си количка в кабел на път за съблекалнята и пада. При това чупи бедрена кост. Защото от болестта тялото му е слабо и костите му са крехки. Въпреки силните болки Клас Ингесон моли да не бъде откарван веднага в болница, а да догледа двубоя (б. ред. - завършил 0:0), но лекарите отказват.

Биткаджийският му характер не се проявява само в тези тежки моменти. А и в стръмнините, които качва по време на кариерата си. Винаги го прави със стил и воля. По такъв начин, че при отказването си от активна кариера през 2001 г. да кара шведските фенове да говорят с уважение за Клабе, както е прякорът му. Първите му дни извън футбола са трудни. Той се оттегля във фермата си и се грижи за имението с 815 хектара гора. Но играта му липсва. Скоро жена му го увещава да се върне на терена и да играе за първия си клуб - петодивизионния "Одешог". Там скоро поема треньорския пост. Но идва моментът на диагнозата.

"Когато ми съобщиха това, ми причерня. В семейството си имах доста хора с рак и за мен това значеше смърт. Когато шокът отмина, избрах живота, да се боря и да направя най-доброто в своята ситуация. За кратко бях като Супермен и си мислих: "Ще се справя с това, няма да се оплаквам." След което се сринах напълно. Но трябва да се сринете, за да изплувате наново. Дотогава водих егоистичен живот, в който футболът бе най-важното нещо. Сега семейството е №1 и обожавам времето с жена си Вероника и двамата си сина", разказва Ингесон.

Той преминава през лечение, при което през 2010 г. му съобщават, че е излекуван напълно. До януари 2013 г., когато научава, че болестта се е завърнала. След две неуспешни трансплантации на стволови клетки се решава на трета. Но състоянието му не се подобрява. Въпреки това в "Елфсборг" му се доверяват да води мъжкия тим, след като от 2010-а показва добри резултати начело на младежкия отбор.

"Най-много се притеснявям, че ситуацията ще се отрази на отбора. Болката е навсякъде по тялото ми, мускулите са слаби и напрежението пада върху сухожилията и връзките. Но първото, което казах на играчите, бе, че не искам никакво съчувствие. Искам да ми казват нещата в лицето", категоричен е Клас.

След това Ингесон пуска открито писмо, в което твърди, че не иска да се говори за болестта му, а за професионалните му качества, като самият той се чувства в отлично психическо и физическо здраве, за да върши работата си.

Вестник "Гардиън" цитира шведския журналист Йохан Орениус, който пише, че Клас Ингесон се е родил със стиснат юмрук. Сякаш това описва най-добре Клабе, както и собственото му обещание, че "ще продължи, докато... всичко свърши". С което се превърна във вдъхновение за хиляди хора със сходни съдби във и извън футбола.