Хванах Близнашки да бистрим политиката.

То стана от безделие и скука. Тоя ден вече бях направил няколко простотии - полях се с ледена вода на Паметника на съветската армия, държах реч за Сара Пейлин и Аляска, обяснявах на едни тийнейджърки какво е катарзис (най-добре разбраха обяснението - "много като тебе вече плакаха"), ходих до една галерия да правя пърформънс, та ме заболя кръста от чупки и претенции... Пълноценен живот, но бързо се изчерпва, почувствах нужда от нещо още по-тъпанарско.

Привлякох вниманието на служебния премиер по следния начин. Придавайки си небрежен вид, караулих по жълтите павета и си подсвирквах безоблачно.

Видях Близнашки и викнах до ухото му:

- #Кой?

- #Свой! - реагира той. - Аз съм роден офицер, мойто момче, не обичам да се хваля.

Така започна нашият разговор. В стила на тв журнальорките го изчетках с няколко купешки фрази, омаях го на тема конституционно право - колко дълбоко са необходими на нашата страна такива експерти, отвъртях му една патетична парадигма за морала по принцип, окадих го с тамян и джойнт, та охраната взе да ме гледа накриво, ама какво ще ми кажат... В България никой нищо лошо не може да ти направи, докато се мазниш на министър-председателя.

***

- Значи не обичате да се хвалите? - вметнах. - Но го правите с отвращение?

- Не, млади господине, аз не пия - отклони алюзията ми той. - Не обичам да се хваля, но го правя с чувство за държавнически дълг. Написал съм толкова трудове, че мога, според жаргонния израз, да ви налагам с мои книги оттук до подлеза на Университета. Имам високо самочувствие, но за разлика от много други сега съм министър-председател. Нали разбирате разликата между обикновен самохвалко и премиер, който съзнава качествата и значението си.

- Разбирам, съгласен съм - проявих диалогичност, - съгласен съм, че за излагацията има разлика в зависимост от височината на трибуната и позицията на субекта. Ако Йоло Денев надува вувузела на жълтите павета, най-учтивото, което ще чуете за него, е че е приятен луд. Ако Георги Близнашки направи същото, получава високи оценки за морала си и други поощрения.

На това място в разговора получих първия недобър поглед. Но аз продължих невинно да пърхам с мигли и взрях честните си сини очи в неговите. Той май се зачуди дали съм повече луд или повече нахален.

Аз пак го приспах с възхвали, отново подчертах култовото значение на личности като него и конкретно на неговата личност, изтъкана от сложна нравственост, крепка чувствителност и тежка експертиза. На последните три характеристики пак му се надигнаха антенките и около секунда и половина премиерът не беше сигурен дали го обласкавам, или под формата на ласки осъществявам блудство.

- Виждам, че се затруднявате с оценката на ситуацията.

- Признавам, че е така - отговори той.

- Трудните ситуации изискват нестандартни решения* - смигнах му. - Положението в митниците е изключително тревожно и са нужни извънредни мерки.**

- Това са мои думи - пак ме загледа с подозрение той, макар да не можа да скрие удоволствието си от това, че го цитирам. - Но първият цитат няма връзка с диалога ни. Аз много държа на диалога с гражданското общество...

- Чакайте, че имам важен разговор - извиних се и извадих телефон: - Ало, Ваньо! - ревнах в слушалката. - Тука един ми се прави на премиер...

И както често в живота ми става - той ме предаде на охраната си.

_______________

* Сергей Станишев за предложението Пеевски да оглави ДАНС, 14 юни 2013.

** Близнашки за назначението на Ваньо Танов, 13 август 2014.