Нашето семейство е едно природозащитно семейство. Това означава, че видим ли кит, който се опитва да се самоубие, като излезе на някой морски бряг, ние веднага се хвърляме да го избутаме обратно във водата - виждали сте по телевизиите как става това. Но тъй като тези неща се случват главно по бреговете на слънчева Австралия, то нашето семейство защищава природата предимно в плажната местност Кара орман, която местните хора искат да покрият с бетон. В тази местност нашето семейство всяко лято прекарва по един месец на палатка. Самите протести обаче ги правим в китната ни столица София посредством лежане върху асфалта на Орлов мост, както и чрез биене на тъпан, който баща ми има още от своето тийнейджърство, когато е мечтаел да бъде велик барабанист като Ринго Стар.

Тази година обаче баща ми е много кисел, защото не му разрешиха отпуск през юли и ние пристигнахме на Кара орман през август, а това е месецът, когато Кара орман се превръща окончателно от Кара орман в Кенеф орман. Така казва майка ми, която е видна блогърка, фейсбукарка и протестърка. Това е така, защото природозащитниците иначе са съвсем като другите хора; и като разпънат палатките си в съответната природозащитена местност, им се налага сутрин да грабват руло от любимата тоалетна хартия, за която така нежно и увлекателно ни разказват телевизиите, докато вечеряме, и всеки да се уедини или в храсти, или в близки горички, но главно из дюните. По тази причина цялата природозащитена местност се превръща от природозащитена местност в местност, където трябва много да внимаваш къде стъпваш.

Освен това вчера баща ми се би с един друг природозащитник, тъй като отидохме с типото да купим от близкото градче двайсет дини. И онзи да вземе и да премести своята кола там, където беше нашата, понеже там има хубава сянка. И като се върнахме, натоварени с дините, баща ми взе шило да му дупчи гумите, пък оня излезе от своята си палатка и докато двамата се млатеха, майка ми пищеше "Киро, недей!", а жената на другия природозащитник викаше "Пешо, спри се бе, Пешо!"... Всичко това се случва, понеже природозащитниците, колкото и да защищават природата, не яздят коне, както е природозащитно, а пристигат тук с колите си. Тогава Кара орман се превръща в Гараж орман и заприличва на китния софийски квартал Горубляне, където винаги можеш да си купиш някое скапано старо евротенеке, както казва баща ми.

Що се отнася до дините, те са за майка ми, която всяко лято провежда тук своята прочута динена диета с цел да се подмлади и приятелката й Кети не само да ахне поради почерняването й от здравословните слънчевите лъчи, а и да каже: "Ау, Жуже, страхотно парче си станала!" Иначе самите динени кори изхвърляме в близките дерета. Баща ми казва, че няма защо да се тревожим за това, че замърсяваме природата, тъй като те са екологичен отпадък, който не само дето не замърсява околността, а дори я наторява, и заядливите местни хора, които непрекъснато настояват да строят тук хотели, дори трябва да са ни благодарни. Обаче пластмасовите бутилки от минерални води и разни лимонади, както и различните туби и тубички от мазила, за да не се изприщиш от слънцето, не са екологичен отпадък и баща ми и другите природозащитници ги събират в пликове и като си тръгнем обратно към София, ги хвърляме на един завой на шосето за Бургас, както и в скалите в края на плажната ивица, където морето през зимата ги превръща от туби в изрезки от туби, тъй като скалите са остри, а вълните силни.

След хард групата "Аеросмит" природата е най-великото нещо на земята и ние ще я защищаваме от местните хора до смърт, защото те искат да я превърнат в хотели, вили или ски писти, а видят ли някъде слон - веднага се втурват да го убият, тъй като зъбите на слона не са от обикновена, а от слонова кост, от която можеш да направиш клавиши за пиано. Хората тук са лошави, бетонджии, а слоновете са наши приятели. Еййй тамо зад лодката виждам - белеят едни слонове с хоботи над водата.