- Добре - рече си министър-председателят, - а сега накъде?

Той седеше пред вратата на жилището си и се чудеше накъде да тръгне.

Можеше да избере пътя към Министерския съвет - макар че знаеше какво го чака там. Опашка от десетки хора - едни искаха веднага да бъдат назначени на важни и престижни места в държавата, да получават много пари и да имат свободно време да си клатят краката. Други носеха папки със списъци - къде и колко да бъдат уволнените, влачеха цели поменици с имена на верни и предани на новата власт хора.

Можеше да свие към президентството. Там пък клечеше президентът - и той стискаше списъци с милион задачи за служебното правителство.

Ако пък излезеше на улицата - там щеше да срещне народа. А служебният премиер хич не искаше да знае какво иска народът! Не народът го направи премиер него.

Президентът му предложи да поеме служебното правителство и му заяви:

- Ти имаш само една задача пред себе си.

- Да организирам честни и справедливи избори за нов парламент, това ли? - наивно попита.

Президентът му отговори чак на другия ден:

- Със или без тебе избори ще има. Те сами ще си се организират и проведат, не това е задачата ти. Важното е да подготвиш народа за резултатите от изборите.

- Ама - рече му тогава, - ние не знаем резултата от изборите, докато не гласува народът.

Президентът го отпрати, а много по-късно пак го извика и му рече:

- У нас ще има избори за нов парламент и резултатът от изборите тебе не те интересува. Твоята най-важна задача е да приспиш народа. Любезно, ласкаво и мило. И когато народът се събуди след изборите, да бъде щастлив, че неговият сън се е сбъднал и че е избрал правилните хора да го управляват. Освен това искам да вървиш по права линия. Не бива да се отклоняваш, за да не си помислят, че съм назначил несигурен човек.

Когато пак се видяха след два дни, той чинно докладва:

- Вървя само по права линия!

Президентът му нареди:

- Ще говориш на народа ясно и разбрано, така че някой да не каже после, че не е разбрал за кого е гласувал и кой трябва да управлява страната.

След ден седнаха да чертаят планове и президентът рече:

- Ти ще се грижиш за умните и красивите; грозните и кривите ги остави на нас, ние ще се оправяме.

На президента му е лесно, разбира се. Седи си там в президентството и дрънка каквото си иска. Над него е само господ!

Добре, ще уволни десетки хиляди излишни хора от администрацията и ще назначи десетина хиляди верни на бъдещите управляващи. Лесна работа е това.

Няма да се бърка в изборите - те сами ще си се проведат. И това е лесно.

Ама как се приспива народ? И то точно този народ! Дето денонощно клечи пред телевизора, има мнение за всичко и не пропуска да коментира всичко в този живот. Народ, който никого не обича, не тачи и не милее! Я да отиде президентът или друг от майсторите около него - те да приспиват народа и да провеждат честни и справедливи избори!

Въпросът с народа трябваше да се реши принципно, генерално и със замах. Да!

Служебният премиер отвори вратата и смело пое към сградата на правителството, където нареди на своите сътрудници:

- Да се запише и оформи като постановление на правителството: от добре осведомени източници научихме, че народът се готви да подаде оставка и да се откаже да изпълнява своите ангажименти. До избирането на нов народ определям неговата длъжност да се изпълнява от симпатизантите и членовете на партията, която ще спечели изборите.

- Така - рече си служебният премиер, - въпросът с народа се решава принципно, генерално и със замах.

Сега оставаше повече време за другите капризи на президента и политиците...