НАТО започна подготовката на специален план, който да се задейства в случай на извънредни ситуации в България и Румъния. В него ще бъдат разписани действията, които алиансът ще предприеме за защита на двете държави, както и на всички страни по източния фланг при атака срещу тях. При това положение модернизацията на българската армия за над 1 млрд. лв. и увеличаването на парите за отбрана стават неизбежни.

Документът е още в работен вариант, но до края на месеца ще се проведат консултации между българското Министерство на отбраната и Брюксел за детайли по плана. Това стана ясно след срещата на върха на НАТО в Уелс, където лидерите на 28-те съюзнически държави договориха създаването на нови части за защита на източния фланг на НАТО. Тези части ще са "копието" на натовските сили за отговор при заплаха, поясни генсекът на алианса Андерс Фог Расмусен.

Разчетите в рамките на общия План за готовност за действие на НАТО, който урежда дейността на новите сили, не отменят действието на чл. 5 от Вашингтонския договор, който гарантира колективната защита на всеки от членовете на съюза. Те ще отчитат спецификата на всяка държава, готовността й за защита и състоянието на въоръжените й сили, така че да може страната да бъде напълно защитена.

Президентът Росен Плевнелиев вдигна леко завесата около българската позиция. "Ще предложим използването на българските полигони, а именно "Ново село", "Корен" и "Шабла" за учения на НАТО, като наред с общото финансиране по линия на НАТО, както и съвместните проекти, каквито ние имаме със САЩ, с Израел, и ние ще осигурим малко повече българско финансиране, за да може тези три бази да се натоварят малко повече като полигони за учения", заяви президентът.

Вероятно ще бъде повторена схемата с ротацията на войските на САЩ в базата "Ново село". Щатските военни се сменят на 6 месеца за съвместни маневри с българските военни, така базата никога не остава празна. По същия начин в България ще има постоянно присъствие на войски от други натовски държави, които ще тренират съвместно на трите полигона. Увеличаването на съвместните маневри беше част от мерките, които НАТО предприе в отговор на конфликта в Украйна.

"От съществена важност за България е приемането и изработването на т. нар. План за защита на Румъния и България. Това е съвсем конкретен документ, който за пръв път от десет години членство на България в НАТО определя конкретно ангажиментите на алианса в случай на атака срещу България или Румъния", заяви още президентът. Според държавния глава след анексията на Крим балансът в Черно море е променен. "България работи много през последните месеци, за да обърне внимание на нашите партньори колко е важно да изнесем инструменти за наблюдение, за разузнаване, ранно предупреждение, така че в нарушения баланс на Черно море да се чувстваме малко по-спокойни", посочи Росен Плевнелиев.

От думите на Плевнелиев стана ясно, че България е готова да приеме едно от изнесените командвания на алианса в Източна Европа. Още преди срещата в Уелс се разбра, че НАТО планира да разположи свои бази по източния си фланг. В България за разлика от Румъния няма да има нова база, но ще приеме някое от командванията на алианса. Според Плевнелиев ефективното съюзническо командване и управление на място е ключов елемент за възможностите за адаптиране на НАТО към новите предизвикателства пред сигурността. "България подкрепя предложението за установяването на съюзническо командване и управление в държавите от източния фланг на НАТО. Елементи от командните структури трябва да бъдат разположени в целия източен регион на отговорност на НАТО, включително и у нас", подчерта президентът.

Като национален принос към изграждането на способностите на НАТО в региона той посочи и присъединяването на Втора тунджанска механизирана бригада към Многонационалния корпус в Шчечин, включването на България към групата от държави с "водеща рамкова нация" - Германия, в съответствие с Концепцията за рамкови нации, както и за свързването на съвместния българо-американски тренировъчен център в "Ново село" с тренировъчния център в Бидгошч в Полша.

Бази на НАТО в рамките на новия План за готовност за действие вероятно ще има в балтийските страни, Полша и Румъния, стана ясно от думите на генсека на НАТО Расмусен на пресконференция след заседанието на Северноатлантическия съвет вчера в Уелс. Той каза, че детайлите тепърва ще се уточняват, но работата по изпълнение на плана започва веднага. Според него с решението за създаването на новата структура алиансът изпраща послание, че "ако някой дори си помисли да нападне някой от съюзниците, ще се изправи срещу всичките 28 страни от организацията. Новите сили се създават в отговор на заплахите, които се очертават от кризата в Украйна и от активизирането на ислямистите в Близкия изток." Новите сили за бързо реагиране ще бъдат водени от Великобритания и ще бъдат базирани в Полша. Група от 1000 войници и щаб ще започнат да действат от края на следващата година. Отговорността за генерирането на силите ще бъде на ротационен принцип. Лидерите са договорили и 16 приоритета за развитие на алианса, сред които Расмусен изтъкна развитието на киберотбраната като част от колективната отбрана.