Извадиха едни дълги списъци, набутаха ги в ръцете ни и казаха:
- Това са имената на бъдещите депутати! Хубаво ги прочетете, запомнете ги и да гласувате за тях!
Казахме им:
- Хич няма и да ги погледнем тия! Аман от списъци!
Казаха ни:
- Внимателската!
И си отидоха.
След тях дойдоха други хора от друга партия. И те влачеха папки и списъци. Викат:
- Това са нашите кандидати, внимателно да ги научите, че да не се обърквате, когато гласувате!
Викаме им:
- Ако! Ако гласуваме, не когато!
Викат:
- Ще, ще, ще! Няма да се отказвате от това свещено право! Вашият глас е най-важен за нас!
Ние се смеем с глас и те се смеят, а когато си тръгват, ни връчват списъците с имената. За всеки от нас има по една папка.
До края на деня през нас минават още две дузини партии, коалиции и комитети - всичките щели да участват в изборите, всичките носят поменици с техните кандидати и всички се кълнат, че мандатът им е вързан в кърпа.
Няма как - сядаме и започваме да четем внимателно имената на бъдещите народни избраници, на новите парламентаристи, на еманацията на нацията.
Четем и се дивим!
- Този тука, дето сега води партийната листа - викам, - този не беше ли в онази партия, дето уж щеше да ни управлява, ама никога не успя да стигне до властта?
Всички викат като един:
- Той е, синковецът. Това е третата му партия и все не му се отваря парашутът.
Един от нашите вдига ръка и вика:
- А тука имаме точно обратното - има един кандидатин, който всеки път печели на изборите и все е от различна партия. Брей да му се не види!
- Чакайте! - викам. - Дайте да не си губим времето с глупости и да четем разни имена. Трябва да направим опис на всичките бивши и бъдещи депутати, дето от години обикалят като цветарки от партия в партия. И ни срам имат, ни сурат!
Сядаме, вадим хартия и калкулатори и започваме да се трудим. Трудим се ние над имената, смятаме, пишем, а списъкът на ренегатите расте. Расте, набъбва, става по-дълъг от човешки бой!
Спираме, правим почивка и обобщаваме това, дето сътворихме.
- От всичките партии, дето са се записали за участие в изборите, 70 на сто вече са били кандидати и друг път, но от друга партия. От тях 20 на сто са сменили партията си само веднъж, 12 на сто - само два пъти, 16 - три пъти, и останалитe 22 на сто - повече от три пъти. Били са на всякакви места в партийните листи.
Клатим глави и цъкаме.
- Дааа... Има и такива, дето са били депутати от една партия, а сега вече са се записали в други формирования.
- Така е - викат аверите, - ренегат до ренегата ни предлагат и все викат, че са нови лица или че са разбрали грешките си!
Брей да му се не види!
Цяло главоболие получаваме от тези списъци.
- И каква стана тя? Която и папка да отвориш, предател до предателя се е записал в избори да участва.
И после:
- Големи пердета идат, ще знаете! Иде цял парламент от пердета!
И още:
- Така е! А всички искат от нас ние да не меним партията си и мнението си, да стоим като излети от чугун и да ги обичаме. Иначе партийците са свободни да обикалят като циркови маймунки всички партии, комитети и коалиции и все са прави и праведни. Но ако ние кажем, че утре сме от другата партия - майко мила!
- Да, да, идват и ни плашат с уволнения!
- И с наказания! Парите ни спират, режат ни от всичко - лев не остава ни за кафе, ни за цигари.
Викам:
- Така значи - предатели искат от нас вярност и обич, нали!
Другите се хилят с глас:
- Нали знаеш кога ще ги получат!
Знам, но нищо не отговарям.
- Ще получат обичта ни - викат аверите, - нанай! Те хич не се интересуват от нашия край, ама ние никога няма да забравим тяхното начало! Ей това не го разбраха!
После затваряме папките с имената, забравяме за тях, а главоболието ни минава ей така, без хапче дори.
|
|