Меглена Кунева за поуките от наводненията, пред радио "Фокус": (... ) Какво имаме и какво нямаме в България? Имаме добри сърца. Продължава това да е част от начина, по който оцелява България, защото и днес аз ще имам Изпълнителен съвет на „България на гражданите" и това ще се формализира, но нека да ви кажа, че една голяма част от нашите структури казват да спрем кампанията, особено в местата, където това се е случило. В тези райони с тежки наводнения да спрем кампанията и всичко, което имаме, което можем да направим, да го дадем на хората там! Това за тях е най-важното. Никакви други външни изяви не са толкова важни, колкото това, че можем да го направим. Да се откажем от някакви големи партийни събрания и да останем в рамките на човешкото, което винаги е по-издръжливо. Аз се гордея с тези мои колеги и приятели и искам да им благодаря и да ги поздравя за тази тяхна идея! Само след един час ние ще я обсъдим на Изпълнителен съвет на „България на гражданите". Това имаме - сърца имаме, само че изглежда непрекъснато се спъваме в една и съща пречка и тази пречка се нарича „липса на изводи от това, което сме преживели, липса на институции, които могат бързо да се коорднирират." България е болна от липса на координация. Мога да ви го кажа това, защото по време на преговорите това беше буквално физическо усилие да накараш няколко групи хора да се координират и да излязат с общо решение и след това да го следват. Ние нямаме публичен анализ на миналите случаи. Аз никога не съм видяла какво се е случило примерно със земетресението в Перник, а това е от един и същ характер. (...)

Много преди да тръгнем напред, ние трябва да знаем поне къде сме, защото винаги ще започваме от едно и също място. Винаги добрите хора в България ще подават ръка на страдащите, но от това държавата не се поправя. Чувстваме поне, че нещо сме направили като хора, но какво сме направили за държавата си? Контрол от страна на всеки един от нас. Вижте, това е друг тип държава вече. Заради това, че можеш да изпратиш снимка във всеки момент, че можеш да се обадиш на съответната медия и да кажеш: „Ето, вижте какво стана, какво става тук". Това не е онази традиционна демокрация, в която просто отиваш и гласуваш веднъж на четири години. Това е демокрация „четири-нула". Това е интернет демокрация - много по-широка, много по-голяма! Оправомощаването, овластяването на всеки един човек минава през гласа му и в момента можем това да го направим. Ако някой се сети, би могъл буквално в рамките на половин час да създаде група във „Фейсбук", която да е, импровизирам, разбира се, в момента - „Отчети се, кажи къде е отчетът"; и ако тази група събере достатъчно много поддръжници, това да бъде повод да излезе министър-председателят или съответният министър, в чийто ресор е тази област, и да каже какво е направил. Поне това. А иначе какви документи трябва да се подадат в ЕС, в комисията - това, уверявам ви, е много ясно. Там поне какво трябва да направиш, е ясно. Въпросът е ние имаме ли ги тези отчети! Кой отчита в момента? Как се случва това нещо? Тук в България каква е нашата организация? Най-лесното в този случай е да кажем „Ние чакаме една помощ отвън." Да, но ние трябва да я организираме тук, вътре. Това са проблемите и следващото правителство в България трябва просто да сложи в ред тези неща. Трябва да знае основните стъпки на управлението - честност, когато гледаш картината - първа стъпка. Втора стъпка - оценка. Трета стъпка - контрол и четвърта - отчет. Много е просто. Така работи светът, просто трябва да го направим и в България. (...)

Дори не можем да се възползваме максимално от добротата, която всеки човек в България носи в себе си и да организираме доброволчеството. Ние нямаме дори закон за доброволчеството. Нямаме организация как да канализираме тези усилия. Нито по-малко знаем, нито по-малко можем, нито сме по-малко добри от всички останали народи и държави, които при такива тежки случаи знаят как се действа. Ние не сме по-малко! Не сме второ качество!!