Просветното министерство предлага още през 2015 г. да се премахне образователната степен "професионален бакалавър", по която диплома дават колежите. Мотивът е, че тази степен не е "ясно разпознаваема" за разлика от бакалавър, магистър и докторант. Това е записано в актуализирания вариант на стратегията за висшето образование у нас до 2020 г. Тя беше приета в последните дни на кабинета Орешарски, но не мина през парламента. Служебното правителство сега пуска обновена стратегия с отразени коментари от общественото обсъждане, като отново е ясно, че задължително подлежи на гласуване от редовен парламент. Стратегията е условие за парите по новата ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" - близо 600 млн. евро. Ако към края на 2016 г. вече не изпълняваме заложеното в документа, средствата ще бъдат спрени.

От стратегията не става ясно какво ще се случи с колежите или с техните студенти. По данни на националната статистика за миналата учебна година те са над 15 хил. Степента професионален бакалавър съществува от 2007 г., за да замени "специалист по...". Сега професионални бакалаври за 3 години стават например медицинските сестри, лаборанти и рехабилитатори. В стратегията на бившия образователен министър Анелия Клисарова също пишеше, че ще се закрива тази степен, но не беше уточнено кога.

Като цяло подобрената стратегия повтаря първия вариант. По-силен акцент сега е поставен върху обединяването на университети, усъвършенстването на реда, по който се отпускат стипендии, и обвързването на преподаваните специалности с пазара на труда. Стипендиите няма да се дават "на калпак" и еднакво за всички, а ще има диференциране - стипендии за върхови постижения и отделно масовите стипендии за успех. Студентите от стратегически за страната направления (там, където има остър и траен дефицит на кадри - инженери, технически специалисти, педагози, природни науки) ще получават по-високи стипендии от колегите си от другите специалности. Новата система трябва да се въведе догодина, пише в плана.

Отново се говори за "оптимизирането на мрежата от висшите училища", но не с административен натиск, а чрез добре обмислени финансови механизми и чрез трансфер на добри европейски практики за насърчаване на интеграцията и обединението на висши училища на регионален и предметен принцип. Това според плана трябва да е факт през 2016 г. Тогава трябва да има и нова класификация на университетите - според това дали извършват изследователска дейност, или не. Ще се въведе статут на изследователски университет, който ще има право на финансиране за научна дейност от националния бюджет и само там ще се обучават докторанти.

Предлага се и значително по-голямо диференциране на финансирането според качеството и реализацията във всяко професионално направление, което и сега съществува, но се прилага много плахо. Идеята е частта от субсидията, която се разпределя според броя на студентите, постепенно да се намали до 40% на сто, а останалото да се дава според коефициент за качество на обучението.

РЕАЛИЗЪМ

В новия проект е отпаднала една от амбициозните цели на стратегията до 2020 г. "български висши училища да намерят място сред първите 100 в европейската класация и сред първите 500 в световната класация".