Тази година бях на почивка в планината - малко курортно селце, а още по-високо, където започва гората, имаше манастир. Игуменът, отец Ангеларий, вареше много хубава ракия, та се посближихме малко.

Седим една вечер на чардака, дегустираме и аз споделих учудването си - уж няма поклонници, а всичко наскоро ремонтирано, личи си, че Синодът не е скъпил средствата. Отецът въздъхна:

- Ех, Тимуре - ако чаках на Синода... Просто човек трябва да се съобразява с времената, в които живее.

...Навремето наистина бяхме само с едната Вяра, а селският милиционер все ми викаше, че съм имал брада като битълс и заради такива като мен младежта танцувала рокендрол. Дори заплашваше да ме обръсне, но накрая успя да добута до пети клас, прочете за "червения поп Андрей" и заради колегата ме остави на мира.

...Обаче дойде Голямата промяна, владиката ме извика и почна да обяснява - иновативност трябвала сега, ново мислене и нетрадиционни подходи. Дето се вика - помогни си сам, че и Господ да ти помогне. Най-важното било приходите да бъдели стабилни и да се увеличавали, а спасените души - Божа работа...

Направо като някакъв мениджър ми говореше, а аз го слушах и мислено се кръстех.

И тъкмо се чудех откъде да започна - да напълня кандилото с хашиш или да изкарам службата в стил рап, дойде оня олигарх.

Купил човекът на сина си мазерати и вика - хайде сега, дядо попе - да го осветиш. Колко ще струва?

Хиляда долара, отговарям. Сложна кола е, специално изпълнение, не е като някакъв си джип. И това е само за базово освещаване - ако има екстри, плаща се отделно.

Олигархът се разсмя, хвърли ми десет хиляди долара и нареди - искам пълен пакет.

- И ти какво - направил ли го?

- Че как иначе - пари са това. И за двигателя се молих, и за спирачките, за фаровете, за тапицерията дори два пъти, понеже беше от естествена кожа. Отделно - иконка на арматурното табло, кръст виси на огледалото, антифризът разреден със светена вода...

- И после какво стана?

- Какво... След една седмица синът му се размаза в едно дърво. Впрочем, на момчето нищо му нямаше, но колата - куп ламарина. Добре че олигархът излезе човек и не направи рекламация, ами вика - живот и здраве да е, дядо попе, сега бугати ще му купя, ама виж там включи нещо в молитвите и за калпави шофьори...

- А други идвали ли са?

- Охо, щом си създадох веднъж име - като скакалци доскачаха. Мутри ми плащаха да чета против неподкупни митничари, реститути палеха свещи да им върнат земята в нереални граници, един катаджия плати да му осветя палката, че малко изкарвал... А за политиците да не говорим.

- И политици ли имаше?

- И още как! Идва веднъж един бивш министър и от вратата - "отче, съгрешиш!". Помолих го за подробности - прелюбодеяние, вика. Е, не ми се стори толкова страшно, сега времената са такива. "А съпругата ти страда ли?" - питам. Той клати глава - не на жената, отче, на Партията измених. Конкурентите ми предложиха избираемо място и аз... Кажи сега - ще се пържа ли в ада и ще изкараме ли пълен мандат, та да си струва?

"Грях е - обяснявам му, - хората са ти повярвали, а ти... Добре, като се прибереш, ще кажеш сто пъти...

- "Отче наш?"

- Какъв Отец бе, ти се моли той изобщо да не научава за теб... Стихотворение ще кажеш, има едно там, на Славейков - "Не сме народ", него ще повториш сто пъти.

- А, помня го - "не сме народ, а мърша"... А за мандата...?

...Казина освещавах, яхти благославях, противникови отбори анатемосвах, дори на един състезателен кон четох против уроки... Пазар, какво да го правиш. Отначало се опитвах да ги убеждавам - не е хубаво да разчитате за всичко на Господ, понапънете се и вие самите малко - но те като видяха, че молитвите ми се чуват където трябва, съвсем престанаха да ме слушат... Идва един режисьор и вика: "Искам да съм като Фелини! Хиляда долара?"

- Не ми казвай, че и това се е сбъднало - щях да го познавам.

- А, сбъдна се, сбъдна се - умря си човекът още на следващата седмица. Както и оня репортер, който искаше да станел очевидец на световна новина - а като почна да пада самолетът, питаше - защо бил вътре? Ами формулирайте си правилно исканията, аз съм само един посредник.

- А за себе си някога молил ли си се?

- Какво ми трябва на мен... Да съм жив, здрав и да има с кого да си пия ракията... Впрочем, преди десет години веднъж се осмелих да Го попитам - Боже, защо така напоследък с България? Какво толкова сме съгрешили?

Господ не ми отговори нищо, но през нощта излезе страшна буря, събори оградата на манастирската градина и на сутринта овцете на селото я опасоха. Оттогава не питам.

- Искаш да кажеш, че сме на този хал понеже толкова ни е акълът? Не умеем да ползваме свободата си?

- Абе не знам... А ти искаш ли да се помоля нещо за теб? Мениджър беше, нали - например, да станеш като Стив Джобс?

- Да си призная честно - искаше ми се. Обаче навреме се сетих за режисьора, скромно поклатих глава и си налях още една ракия.

Така де - на такова свято място човек трябва да внимава какво си пожелава.