Още в първия ден на Азиатските игри в Инчеон (Кор) бе подобрен световен рекорд във вдигането на тежести.
Олимпийският и световен шампион в кат. 56 кг Юн Чол Ом (КНДР) изтласка 170 кг и би собствения си рекорд от 169 кг, поставен на 13.09.2013 в Пьонгянг (КНДР). Ом изхвърли 128 кг и събра двубой от 298 кг. Среброто взе Тах Туан (Виет) с 294 (134 и 160), като постиженията му в изхвърлянето и двубоя са световни рекорди за юноши. Бронз заслужи Дзинбяо У (Кит) с 288 (133 и 155).
В кат. 48 кг при жените шампионка стана Маргарита Елисеева (Каз) със 194 кг (88 и 106), следвана от Сри Агусти (Индз) със 187 (80 и 107) и Малио Тогоева (Узб) със 187 (81 и 106), но с по-голямо лично тегло.
Никога не съм можел да разбера този "спорт"! Значи излиза някакво момченце (50кг мъж няма), напъва се за една минута да вдигне някакво съоръжение, после пробва още веднъж с друга техника и си тръгва ТРИКРАТЕН олимпийски шампион (изтласкване, изхвърляне, двубой)! Ако държавата има добри щангисти може да вземе медал във всяка категория. Така само от един спорт - 20-30 "олимпийски шампиона" от раз?!
От друга страна футболния отбор на една страна, съставен от 20-30 спортиста, (никой не ги пита колко тежат между другото!) играе почти два часа на мач, побеждава отсрещния отбор, но това не е достатъчно. Има групи, осминафинали, четвъртфинали, полуфинали, финал и чак тогава целия отбор може да вземе ЕДИН медал!