|
| *** |
- Глейте сега кво става - рече ми държавата и посочи в тъмното пред себе си.
Нищо не видях. Само дупката на улицата, но тя така си беше още преди да се роди детето. Казах й го.
- Не виждаш ли здравната каса? - попита държавата.
- Не - отвърнах. - Никаква я няма!
- Това е проблем - рече държавата. - Бедствие, ако разбирате какво искам да ви кажа...
- Охо - рекох, - миличка, ти накъдето си тръгнала, аз отдавна съм накиснат с двата крака!
- Отначало - рече държавата - в касата имаше малка дупчица. После дупката стана още по-голяма, после - хептен голяма, накрая цялата каса се превърна в една огромна черна дупка и затова сега я търся и не мога да я намеря!
- Какъв ти е проблемът - рекох. - Ние толкова отдавна не можем да я намерим, че вече сме свикнали!
- Да - рече държавата, - ама това се превърна в епидемия! Скоро след това се яви дупка и в осигурителния институт! И сега е ей толчава!
И показа с ръце. Никога не съм подозирал колко дълги могат да бъдат ръцете на държавата!
- А после - жално рече държавата - се продупчи и банковият сектор! Ние хвърляхме торби в дупката, хвърляхме, даже се наложи да правим допечатка на тиража с петдесетачки и сега сме в ужасен преразход на хартия! А дупката не намалява!
Взе да ми омръзва това нейно мрънкане.
- Виж, красавице - рекох мило, - стига оплаквания и жалби, казвай с какво мога да помогна, за да свършваме и да отивам да спя, че утре трябва рано да ставам и да произвеждам брутен национален продукт!
Държавата се разплака и разсополиви.
- Що така мен никой не ме обича! Вижте ме на какво съм заприличала, за да сте щастливи всички, дупка до дупка съм станала, никой не проявява грам разбиране, ако разбирате какво искам да ви кажа...
Държавническите сълзи винаги са ме размеквали.
- Мила родино - рекох поетично, - как да не те обичаме ние тебе. Я виж колко патриотични формации щъкат из теб, патриот до патриота, толкова патриотично настроени, че кьорав лев от теб не искат, намират си от други страни и народи само и само да не те ощетяват, избърши си сега носа и ми кажи с думи прости - какво да направя, за да си щастлива?
- Това с дупките е ужасно - рече жално държавата. - Еболата пасти да яде! Да не ти показвам дупката в енергетиката! А погледни ей там - виждаш ли?
Пак нищо не видях.
- Това нищо е държавният бюджет - изплака държавата. - Гледай каква дупка е зейнала - цяла яма! И без вашата помощ няма да можем да се преборим... Затова ви потропах, за да дойдете да хвърлите малко с лопатата... Ако всички хвърлят по мъничко, може и да се запълни!
Помислих малко, влязох вкъщи и изнесох дюшека.
- Къде си понесъл тоя дюшек? - рече държавата.
- Ти къде си мислиш, че си държа парите - отвърнах. - Да не съм луд да ги давам в банката ти!
Бутнахме патриотично дюшека в дупката, той полетя надолу и изчезна. Чак след около половин минута се чу тупването му на дъното.
- Все пак има дъно - зарадва се държавата. - Щото аз си мислех, че няма...
В интерес на истината и аз така си мислех, но не й го казах, за да не се разреве пак. Нищо по-лошо от разсополивена държава в тъмна, мокра и студена есенна нощ...
Както казва Паниковски - "Обичаме я като дъщеря!" 