Седя си вкъщи, никому нищо. Жена ми и тя, седи си вкъщи и никому нищо, даже на мен. Накратко - кротуваме, чакаме да минат изборите и да стане време да слагаме зелето. И на вратата се позвъни. И жена ми - нали жена, дай й глупости да върши, че и любопитна, отиде и отвори. И вика:

- Ела - вика, - бърже!

А гласът й, сякаш сомалийски пирати или от енергото са на вратата. "Втасахме я!" викам си. А на нея й викам:

- Ида!

И трескаво съобразявам - през прозореца не може, осми етаж, пък и отдолу е мойта кола, не върви да скоча, под леглото няма смисъл, нали от топлофикация ме откриха миналата седмица там, пък и кучето днес ме изпревари, мушна се отдолу още при първия звън. Явно ще се излиза. И излязох.

А на вратата стоят едни такива разнообразни и гледат мило. Изстинах.

- Здравейте! - викат. - Ние сме!

- Знаех си, че рано или късно ще дойдете! Кои сте вие?

- Да влезем! - вика делово единият от тях, а другите вече са влезли.

Седнахме в кухнята. Онзи вика:

- Ние сме - вика - кандидати за парламента! Дойдохме, така, да се отсрамим!

Изстинах.

- В смисъл как да се отсрамите?!

Той с удоволствие обясни:

- Всички ви обещават за след изборите. Заплатите и пенсиите ще вдигат след изборите. Цените ще смъкват след изборите. Ред в държавата ще въведат след изборите. Мошеници! Много е лесно след изборите, като си подлъгал хората! Ти направи нещо за хората сега!

Стана ми интересно:

- Значи вие сега ще ми вдигнете заплатата, ще намалите цените и ще турите ред в държавата? Браво!

Онзи се поотдръпна:

- Е, чак пък толкова. Каквото можем, това ще направим за избирателите.

Той бръкна в джоба си и извади нещо, увито в салфетка.

- Госпожа - вика, - може ли една чиния?

Жена ми сложи чиния на масата, онзи разви салфетката - вътре имаше курабийка. Пусна той курабийката в чинията и чинията се пукна.

- Където се секат дърва, там летят трески - каза мъдро той и даде знак на един от неговите хора. Онзи извади от джоба си найлоново пликче и изсипа от него няколко търкала салам в чинията при курабийката. Кучето дотича, помръдна с нос към масата и се мушна отдолу.

- То, това много хубаво - казах, докато кучето повръщаше под масата. - Обаче вкаменена курабийка и салам с неизяснен произход и съдба не са ли малко? Да гласуваме за вас искате, да не мислите, че е лесна тази работа!

Той бе категоричен:

- Разбира се, че не е лесна! Аз самият никога не бих гласувал за себе си, да не говорим за колегите коалиционни партньори - той ме хвана за коляното. - Обаче я ми кажете кое е по-добре: вдигнати заплати някой ден евентуално или курабийка и салам сега?

Не си кривих душата:

- Разбира се, че курабийка и салам сега, ако не ме карате да ги ям.

Той видимо се отпусна, спогледаха се с коалиционните партньори и те се разведриха. Станаха:

- Е, май можем да кажем, че посещението ни бе плодотворно?

- Разбира се - станах и аз, - можете да го кажете!

Тръгнаха, изпратихме ги. Като затворих входната врата, жена ми ме погледна:

- Значи ще ходим да гласуваме, че и за тях?

- Ти пък, тези вече дадоха каквото имат за даване, защо да гласуваме за тях?

- Тогава ще гласуваме за другите?

- За тях пък защо?! Минат ли изборите, другите я дадат, я не.

Жена ми сви рамене и отиде в кухнята, и докато да извикам "Недей!",гнусливо изхвърли през прозореца курабийката и салама. От ниското се чу звук от смачкан познат автомобилен покрив, аларма не зави, понеже една аларма е по-скъпа от колата ми. Жени, не ги ли следиш по време на избори, само глупости правят!