Скъпи приятели, гледате поредното издание на нашето публицистично предаване "Плува ли ми корабче в окото?" с любимата ви водеща Калинка Бръмбарова. Тази вечер ще коментираме отвратително грозното престъпление "търговия с жива плът".

Както знаете, миналата седмица бе проведена безпрецедентната акция "Евклид" с участието на Европол, Интерпол, Монопол и Никопол (не ми подсказвайте от студиото, за Европол съм сигурна), и в резултат бяха заловени големи количества наркотици, пресечени канали за трафик на хора и освободени жертви на сексуално насилие.

***

Тази вечер съм поканила три от жертвите, за да станем всички заедно съпричастни на случилото се с тях. И така - обръщам се към първия ни гост - моля разкажете ни вашата трагична история:

- Ами аз...Казвам се Гуньо Гунев от Гунчево. Работих дълги години в свинефермата, но ме съкратиха.

- Вероятно властта се смени и новите сложиха свое протеже?

- Не, напих се и пуснах свинете да играят мач пред свинарника. Мина председателят на кооперацията, остана с отворена уста, а аз му предложих да се включи, ако иска. Той обаче ме изгони.

- И после?

- Видях във вестника обява, че търсят свинари за Германия. Дъщерята на комшията ми направи документите, одобриха ме и заминах.

- Но вместо очакваната работа станахте жертва на насилие?

- Аха. Трябваше да работя за една баронеса, обаче тя, като ме видя да обличам работния комбинезон - вика: "вундаба". Нещо като "машалла" по тяхному.

- Е, убедена съм, че зрителите ни знаят и малко немски. И после?

- Ами жената - разведена, около 40-годишна. Изкъпа ме и ме подложи на сексуално насилие, дори няколко пъти.

- Тоест вместо честно да се трудите при прасетата, вие...?

- Да, търкалях се по цял ден из къщата и не вършех нищо. Е, почти нищо, освен...сещате се. Вярно, плащаше ми уговореното до евроцент.

- И накрая Европол се намеси?

- Точно - тъкмо си лежах в шезлонга до басейна и пиех шампанско, - нахлуха едни хора с маски и ме спасиха. Даже пропуснах обяда, а имаше печен фазан...

- Вие плачете? Сигурно от радост, че кошмарът е свършил и сега отново ще се върнете на село при любимите си свине...?

- Да, да - от радост...Извинете ме, не мога повече...

***

- Драги зрители, чухме истинска човешка драма. А сега да се обърнем към втория ни гост и да чуем и неговата история.

- Казвам се Минчо Тотев и съм на 25 години. Работех през отпуската като спасител в Созопол и веднъж гледам - мацка се дави. Спасих я аз, както си е по инструкция, обаче след малко гледам - пак се дави.

- Това не ви ли се стори подозрително?

- Абе, на седмия път леко се засъмнявах, но имаше червен флаг, та викам си - може пък да не умее да плува момичето. Запознахме се накрая, тя се оказа шведка, манекенка, покани ме на дискотека, после отидохме в хотела й... На сутринта ми предложи да замина с нея за Швеция, да ме представела на родителите си...Обеща ми да се омъжи за мен, но всичко се оказа една голяма лъжа. Настани ме в луксозна вила и почна да ме предлага на колежките си манекенки, а по-късно и на момичетата от съседната школа за стриптизьорки.

- Лошо ли се отнасяше с вас?

- Ами купуваше ми някои работи - порше, костюми от Армани - но повече заради имиджа. Даваше ми около хиляда евро джобни. Понякога ме водеше на Канарските острови, но и там не ме оставяше да си почина.

- Добре, че накрая Европол ви спасиха, нали?

- Да, да, много съм им благодарен. Сега отново ще се върна в леярната, при приятелите, на три смени за петстотин лева на месец...

- Плачете?

- От радост, от радост....

***

- А вие?

- Бай Гроздан от Мечи дол. Правехме с бригадата ремонт на каютите на луксозна яхта. Последния ден колегите слязоха да пият по бира на обяд, аз съм задрямал на палубата и собственичката на яхтата наредила да тръгнат с мен. Отвлякоха ме посред бял ден.

- Съвременни пирати?

- Не знам - собственичката беше руска бизнесдама, парче и половина. Все ми викаше "хороший мальчик" и ме караше да пия водка с червен хайвер или коняк "Хенеси" с лимон. Половин година ракия не съм близвал, ей! Така ми се ядеше джуркан боб, ама йок - все трюфели, дивеч, сьомга... Докато накрая се намеси Европол.

- И ви спасиха?

- Е, аз се борих, доколкото можах, но накрая - да, спасиха ме. Извинете, че плача, но се сетих за бригадата ни - как работехме в събота и неделя за жълти стотинки - и ми стана едно мило на душата....

***

- Да, драги зрители - мисля, че е време да спрем с тези разтърсващи душата драми. Да пожелаем на нашите гости по-бързо да се върнат към нормалния живот в държавата ни, на Европол - да си гледа все тъй съвестно работата, а на всички нас - здраве и късмет. И да приключваме вече, че докато ги слушах тези - и на мен ми се доплака... за нещо.

Лека нощ!