Толкова радостно оживен не бях виждал комшията откакто учените разчетоха човешкия геном, та с него ликувайки се напихме така, че на сутринта не помнех нищо, включително и генома си. Предчувствайки естествения ход на събитията, задъвках корнишон, за да си подложа, а останалите щедро оставих на масата. Той наля домашна ракия, от която българският геном се сгърчва като червей, целунал догарящ фас, но иначе е много пивка.
- Наздраве за четиридневната работна седмица! - вдигна чашата си той.
Безпогрешно прецених, че ако не три, то поне две витки от ДНК-то му са разрушени, като липсващите гени са заместени от свободни радикали пръжки, за което учените тепърва ще установяват как точно ще повлияе на човешката еволюция в нашата община.
- Комши, ти съхрани силите си за варенето на гроздова от компрометирани компоти, а трудовата проблематика остави на други висшисти! - посъветвах го благо.
Той отговори още по-благо:
- Ти си безработен инженер, което звучи гордо, но не забравяй дори и насън, че аз съм безработен доцент, което значи безкрайни часове залягане над най-разнообразни цитирани източници!
Отпихме и емайлът на единия ми зъб шумно се напука, а останалите два само изтръпнаха. Очаквах това и спокойно задъвках краставичка, което при този зъбен статус си е чисто жонглиране.
- Вие, безработните инженери, не излизате от вашата кула от слонова кост дори и по нужда и затова сте трагично изостанали от световните новости! - Той разгърна измачкан вестник - Ето, Международната организация по труда обсъжда ползите от четиридневната работна седмица и смята, че за идеята вече има достатъчна подкрепа! Аз като хуманитарист мога смело да прогнозирам, че промените на трудовото законодателство са въпрос на дни!
- И за какво е нужно това? - зададох законен въпрос - Ние сега при петдневна работна седмица едва кретаме, та какво ли ще става при четиридневна!
- Не какво ще става, а какво няма да става! - Той вдигна показалец като стар ресторантски тирбушон - Експертите посочват, че дългите работни часове водят до разни болести. Кратката работна седмица ще създаде повече работни места, ще стимулира мотивацията и продуктивността на служителите и ще намали инцидентите заради умора и въглеродните емисии, излъчвани, докато хората пътуват по работа.
Не можех да не се съглася с него, още повече, че човекът междувременно доля по чашите. Казах:
- Ние с теб може да имаме някои разногласия по закона за запазване и дялово разпределение на енергията в природата, но тук си прав - в България от работата по-вредно няма! Има обаче една подробност, която обезсмисля намаляването на работната седмица у нас.
Той се засуети, затресе, зъбите му пластмасово затракаха в ритъма на морзовото SOS:
- Как обезсмисля?! Въвежда се четири, а още по-добре тридневна работа седмица и държавата дръпва! Златен век, плакнат ни три морета, създаваме нови славянски писмености и култури!
Заболя ме сърцето и други вътрешни и външни органи, но трябваше да го вразумя. Отпих премислено и казах:
- Забравяш, комши, че простотията у нас няма почивен ден.
Човекът нищо не каза, но по отпиването му разбрах - присви го геномът.
"-Забравяш, комши, че простотията у нас няма почивен ден.
Човекът нищо не каза, но по отпиването му разбрах - присви го геномът."