Тази година бързах да направя виното по-рано, понеже - избори идат и сега ако не купя някой глас, кога друг път? То не че се изкарва кой знае колко - селото ни не е толкова голямо, но все пак - помага си човек на пенсията.

Обаче никой не иска да си продаде гласа! Пуснали слух, че колегите от града щели да вдигнат цените, обещавали били освен пари и капачки за буркани и дори по един албум на Веско Маринов... и всеки се стиска. А аз ходя от къща на къща като дистрибутор на прахосмукачки и навсякъде ми викат: "Абе, бачо Цено, я ела след седмица пак, че още мислим". Изобщо, пълен застой на пазара.

И добре че беше министърът - да е живо и здраво момчето - дето ни посъветва да купуваме сватби. Аз сам нямаше да се сетя, но като го чух по телевизията, облякох новия анцуг и тръгнах към Махалата. Там, знаете, все някой се жени, музиката гърми, кокошките ни се плашат и не искат да носят. А от друга страна пък всички вземат помощи като самотни майки - но това вече е съвсем друг въпрос.

Знаех, че Цар Гого се кани скоро да жени принцеса Пенка и отидох направо у тях.

Негово величество вечеряше салам под черешата и като чу предложението ми - да му платя сватбата, а неговите хора да гласуват вкупом за нашите, поклати глава:

- Няма толкова пари партията ти, бай Цено... Хайде, яденето и пиенето как да е, но знаеш ли колко поиска Софи Маринова, за да пее в дует с Андреа Бочели? Снимките ще ги прави екип на Нешънъл Джиографик - идват за два дни със самолет хората и после се връщат да си довършат филма за Южния полюс - знаеш ли колко струва това? И най-важното - Цар Гого, дето на коня си позлати зъбите, да остави друг да му плаща сватбата?! Направо забрави.

Бе то да забравя - добре, но времето си върви и изборите наближават. А в селото сред българите няма ергени - кой мие чинии в Италия, кой полива тревата на Олд Трафорд - но тук само семейни с по няколко деца. "Е, какво пък, викам си - все ще намерим да оженим някого - не може да няма нито един неженен."

Имаше - Кольо овчарчето, дето слиза в село само по празниците и се познава лично с всички мечки в гората. Значи, решено - него ще оженим за слава на Партията и да приберем по някой и друг лев.

- На следващия ден си изпотроших краката, докато стигна до кошарата, но намерих Кольо, подарих му нови батерии за транзистора и почнах да го подработвам отдалеч:

- Абе, Коле, я се виж какъв мъж си станал вече, не ти ли е време вече да се задомиш? Седиш си тук и си общуваш само с кучето. То може и да е интелигентно де, нищо не казвам, но все пак... Друго си е да се прибереш вкъщи, да те посрещне жена ти, ти да се преоблечеш, тя ласкаво да ти говори, измиваш се, тя ти говори, сядаш да пиеш една ракия, тя продължава да ти приказва, почваш да вечеряш, а тя не млъква, нейната... Искам да кажа - семейна атмосфера. Какво ще речеш, а?

- Че де да знам, чичо Цено? То за сватбата ще трябват пари, а на мен ми плащат колкото да не е без хич...

- Не се тревожи - тук аз съм насреща! Партията плаща! Само после ще кажем на родата от двете страни да гласуват за нашите хора и - готово.

- Бе те и мама и тате отдавна викат, че ми било време, ама аз...

- Ето, виждаш ли? Направо отивам да запазя ресторанта за деня преди изборите.

- Чакай бе, чичо Цено! Аз от партии много не се интересувам - щом плащат сватбата, за тях съм. Обаче кучето ми се казва Бойко, то може ли да дойде?

- Не, в никакъв случай! Може само да стои пред ресторанта и да се облизва. Е, ако не го мързи да отиде до съседното село - там може. Тук обаче - не.

- А аз нещо трябва ли да уча - партиен устав там, или нещо такова - понеже навремето едва стигнах до втори клас, та...

- Нищо няма да учиш! Кумът ще каже няколко думи за програмата ни, аз ще обясня, че заради пагубната икономическа политика на политическите ни противници такива умни и интелигентни момчета като теб пасат овцете, вместо да станат координатори по някоя европейска програма например... и толкова. Аз твоите роднини ги познавам - не са случайни хора, все бивши звеноводки и знатни механизатори - и за безплатен банкет душата си дават. Щом разберат, че Партията е платила сватбата, всички ще гласуват за нас.

- А, ще гласуват те, ще гласуват... Само да има пържоли.

- Ще има! Всичко ще има - и пържоли, и по една малка гроздова, и по половин бутилка вино... Сватба веднъж в живота се прави. Ти остави това, ами кажи - харесал ли си си някоя, а?

- Ами, аз... Да, харесал съм си.

- А тя?

- И тя ме харесва, обаче...

- Вашите знаят ли?

- Не.

- Е, нищо, то сега старите кой ги пита? Ти остави всичко на мен. Кажи ми само коя е момата, а аз ще поговоря с нея, с родителите й... Как се казва?

- Минка.

- Минка, Минка... Нещо не мога да се сетя. Къде живее?

- Тук, при мен. Ей там, третата отляво с розовата панделка на шията. Всяка вечер й свиря с кавала, а тя ме гледа с големите си влажни очи и...

...Абе, лесно му е на онова министърче да дава акъл как се купували гласове, но то от София морето изглежда до колене. Да дойде тук да пробва и едва тогава да приказва.