Две загуби от три мача в европейските квалификации и националният ни отбор отново е в изходна позиция. Същата, която заемаше и преди 2 години - близо до дъното.

Селекцията на Любо Пенев изглежда ще пропусне и следващото голямо първенство, след като в миналия цикъл показа проблясъци срещу силни отбори и накара феновете да очакват по-сериозни резултати. Само че такива няма и в БФС май вече ги е яд, че на взеха пример от мачовете на "Лудогорец" в Шампионската лига и не пуснаха пакетни билети до края на квалификациите. Защото след представяне като това срещу Хърватия и Норвегия за мача с Малта в средата на ноември на трибуните на ст."Васил Левски" ще има два файтона хора. Стига УЕФА да не накаже БФС заради глупостите на феновете на двубоя с хърватите.

Нека обаче да си го кажем ясно - нашият национален отбор от години не е това, което трябва да представлява. В него попадат странно подбрани футболисти, които имат огромни претенции, но като цяло не показват нещо особено. Вярно е, че след Бербатов, Стилиян и Мартин нямаме трайно присъствие на български футболисти в големите първенства. И все пак имаме момчета, играещи в Русия - като Станислав Манолев, Георги Миланов и Ивелин Попов, и в Шотландия - Александър Тонев ("Селтик"). Имаме футболисти на "Майнц" (Гер) - Тодор Неделев, и на "Спортинг" (Пор) - Симеон Славчев, макар там повече да тренират, отколкото играят. Като добавим Николай Бодуров ("Фулъм"), Илиян Мицански ("Карлсруе") и Андрей Гълъбинов ("Авелино"), както и трима-четирима от участника в Шампионската лига "Лудогорец", би трябвало поне да имаме отбор на средно европейско ниво.

Да, ама нямаме. И как да имаме, когато функциите и целите на този отбор са напълно неясни. Защото ако е нормален национален тим, с нормално ръководство, в него ще се викат футболистите в най-добра форма и към тях ще се добавят двама-трима по-млади и талантливи играчи. Така ще се върви напред и нагоре, без да се бърза, и накрая резултатите логично ще дойдат.

Но при нас нещата са наопаки. В Осло на вратата се появи Николай Михайлов, който за последната година има един официален мач. При това за купата на Турция, понеже е резерва в новия си клуб "Мерсин". В същото време на пейката остана Владислав Стоянов, който играе за "Лудогорец" срещу "Реал" (М) и "Ливърпул". Защо? Няма да чуем официална причина нито от треньора, нито от шефовете на БФС. Цялата работа обаче намирисва на реанимиране на кариерата на Михайлов-младши, от която той спешно се нуждае след пропадането през последната година.

Дали някой може да обясни също и защо резервата в ЦСКА Апостол Попов, който при "червените" е десен защитник, е твърд титуляр в центъра на отбраната на националите? Няма логика, освен ако евентуално не му търсим отбор зад граница. Или пък как в България няма по-талантливи крайни защитници от 34-годишните братя Веселин и Йордан Миневи?

Като цяло нещата намирисват на мениджърски интереси, в които през миналите квалификации не изглеждаше да е намесен и Любослав Пенев. Сега обаче самият селекционер е очевидно изнервен, защото по всичко изглежда крайните решения ги взимат други, а в крайна сметка той ще опере пешкира (ако вече не го е опрал).

Като погледнем тази група, която наричаме футболисти от националния отбор на България, ни идват и други мисли. Къде са младите? Тези, които ще трябва да бъдат бъдещето на футбола. Извинете, но норвежците пуснаха срещу нас момче на 15 години (Йодегард), което ни скри топката, а ние нашите таланти ги пазим и ги пращаме при юношите и младежите. В същото време Ивайло Чочев е футболист на "Палермо" (Серия А на Италия), а Антонио Вутов - на "Удинезе" (пак Серия А на Италия), нищо че не играят за първите отбори. Имаме и централен нападател от втория тим на "Борусия" (Дортмунд) - Едисон Йорданов, както и вратар на "Нотингам Форест" - Димитър Евтимов. Всички те отдавна вече трябваше да са част от първия отбор, ама не - били прекалено млади. Важно е да играе синът на президента, който, между другото, дебютира в националния отбор още преди да е станал на 18. Или пък на терена да е някой друг, защото неговият агент е близък до президента, вицепрезидента или някой друг "фактор".

Всичко това обезверява и самите футболисти. Как да им обясниш защо в отбора са някои, които иначе не помирисват терен в клубовете си. Как да им обясниш, че някой е контузен и не идва на сбора, но в същото време играе за клубния си отбор. После чакай от тях да се раздадат напълно. Може, ама друг път. И на друго място - като чалготеката.

Колкото и неприятно да звучи, този отбор е обречен. Той може да направи 3-4 мача на мускули и е дотам. Та той дори няма един и същи стил на игра, колкото и да се бори Пенев да постигне нещо сериозно. Много е лесно да си смел срещу Азербайджан. После обаче пълниш гащите, защото срещу тебе са Модрич и Ракитич, но пък се обиждаш, че хърватите те нарекли анонимник. Исландците също са анонимници, ама биха Холандия. Както и словаците, които удариха Испания.

Не трябва да си оракул, за да предвидиш какво ще се случи сега. Пенев най-вероятно ще си тръгне, защото е наясно, че така нещата няма да станат. Нашите ще завършат четвърти накрая (или пък трети с късмет, като после ще загубят драматично бараж от Латвия примерно). Ще дойде следващият треньор, на когото отново ще му се казва какво да прави и кои играчи да вика. Ще се гонят интереси и комисиони, а не точки и победи. И ще бъдем интересни с поведението на запалянковците, а не с игра. Но пък ще продължим да живеем със спомените от 1994 г., когато станахме четвърти в света. И какво от това?