|
| *** |
- Аз - вика един - нося цял комплект за хранене - лъжици, вилици ножове. Да могат господа управляващите да се хранят правилно. Че като ги гледам напоследък, само ножа въртят сръчно, другите прибори им пречат.
Този до мен бута стара ръчна количка, а багажа е завил с одеяло.
- Това - казва - е трансформатор. Старичък е, но още има живот в него. Маркова работа е, а не като днешните ментета. Ще го оставя, защото се очаква срив в енергетиката ни и ще има нужда от техника. Взел съм и една торба бушони.
Вървим ние към сградата на правителството, а групата ни расте - от всякъде идват хора.
- Аз - вика един - нося цял кашон с водомери. Държавата да изгони монополите, да тури новите водомери и тя да си ги отчита.
Друг го репликира:
- Ти с пет водомера ще оправиш нещата!
Онзи клати глава:
- Не е така. Оттука пет, оттам пет - и всичко ще се подреди. Важно е да се тури ново начало.
- И аз - казва друг - съм за новото начало. За това нося един кашон с презервативи. Да се внимава във властта с кого лягаш и с кого ставаш, за да не се получава подмяна и после да ни боли главата!
При това изказване настъпва кратко мълчание и всеки гледа встрани.
Тълпата расте, хората влачат кашони с багаж - всеки иска да помогне на властта, тя да спре да се лута и да влезе в пътя най-после.
Този, дето е най-отпред, вика:
- Братя и сестри, ние трябва да погнем на партиите, да направят здраво управление и да изведат страната ни към светлите бъднини. Политиците може да се мотаят още, ама ние вече не можем така! Без наша помощ няма да стане!
После прави пауза и продължава:
- Аз, например, нося комплект шивашки ножици. Не очаквам някой от правителството да седне да ни ушие я знаме, я дреха, ама за рязане на лентички ще станат. Хората така свикнаха с това...
Друг се бута в тълпата и вика:
- Аз съм помолил братовчеда от село да дойде с каруцата си и да я подари на бъдещото правителство. Да могат всички, дето им е мерак, да се качат на една каруца и от нея да управляват държавата. Той един кон има и е готов да го даде само и само да вървят нещата.
Спираме пред сградата на правителството. Там пред входа яки мъже стоят и мълчат.
- Кажете - викам - къде да оставим всичко, ето, дошли сме на крака да помогнем на държавата?
Един от тях рече през зъби:
- Докарайте тука каруцата си и оставете всичко в нея, другото е наша грижа.
- Ама ние - викам - искахме да подарим каруцата на човека, който ще води правителството, на главния каруцар, така да се каже. Той къде е?
Яките мъже, които вардят къщата на правителството, не отговарят.
А един от нашите, дето все твърди, че всичко знае, вика:
- Няма го тука главния каруцар. По радиото казаха, че сега играе мач някъде.
Рекохме:
- А дано мачът му скоро свърши, че ще ни умре конят иначе!
После натоварихме в каруцата помощта за правителството, плеснахме коня по задницата за "чао" и си тръгнахме.