|
| *** |
Слаза от камиона човек, омотан с бели найлони от главата до петите. Турил едни очила като водолазни, с ръкавици, носи нещо средно между лекарска и хладилна чанта. Тръгна направо къде кръчмата и ние и новини, и правителства, и банки забраихме.
- Сигурно нещо е станало... - процеди през зъби Вако Пора и си взе една скилидка чесън, домашен, не от китайския. Оня от камиона направо къде хоремага се насочи. Бута вратата бавно тържествено и влаза наперен, се едно е тръгнал да зема Нобеловите награди за физика и мир едновременно. Всички седиме и гледаме. На оскъдната светлина (навънка се е стущило, се едно небето е от живак и се е облегнало на гръмоотвода на Кметството) за момент тоя странен човек лично на мене ми заприлича на боец от ИДИЛ и неволно изкрещех:
- Експлозив! Носи експлозив!
Явно обаче никой не ме слуша, немам никъв авторитет, щото само аз залегнах. Сички си седеха по местата и любопитно гледаха къде вратата и човека от камиона.
Кога влезна, той постоя малко, та да се направи на важен, а аз си се върнах на местото, ни лук ял, ни лук мирисал. После остави пластмасовия куфар на една празна маса и тръгна бавно да го отваря.
- Експлозив! Тва е експлозив! - пак изкрещех аз, у отчаян опит да запазим живота на ората от мойто село. На най-личните ми приятели.
- Айде млъкни бе! - среза ме кръчмарката Ваня Шугавата. - Де да видиме кво е донесъл човеко.
У същия момент тайнственият мъж си свали очилата, маската и качулката. И кво мислите!? Джипито на селото бе! Къде сички бабички му немат вера и ходат само при Гошо Фелдшеро, нищо че е отдавна пенсионер и практикува незаконно.
- Кво си се опаковал се едно си космонавт, баце Венко? - викам, що моментално се успокоих, че не е ислямски терорист. Те нема да го земат, той за нищо не става. Едра шарка от бременност не може да различи.
- Обявявам карантина! - каза той високо, с тежък глас, колко да се направи на авторитетен. - По целия свет е плъзнал вирусът ебола и ще ни изгъта като невестулка - пилци, ако не земеме мерки по най-бързия начин!
- Кво е тва карантина? - пита след неколко секунди Стамат Ваклио.
- От днеска до кога ви кажем ще си седите само у вас, ще излизате само за хлеб! Никакви кръчми, никакви излишни комуникации по въздушно-капков път! И нема да допускаме никой да влиза у селото, та да не пренесе заразата! Освен тва затварам хоремага до второ нареждане!
- Така ли!? - Ваня Шугавата излезна иззади бара и сложи дебелите си като дънери ръце на кръсто, с обиколка колко двесталитрово буре. - Я да си зимаш найлонките, чантата и да те нема!
- Лельо Ванче, ти не осъзнаваш сериозността на проблема... - опита се да протестира Венко, ама хвана дръжката на пластмасовата кутия, къде я беше довлекъл.
- Ще ти кажем аз на тебе проблем! - среза го Шугавата и направи неколко крачки към него. - Знаеш ли кво е проблем? Да те изфърлим като мръсно маче навънка, тва е проблем! Плаши ни с птичи грип, свински грип, СПИН, малария, холера... Нашият край, мойто момче, е най-безопасното место на света! Нема как да дойдат вируси, щото никой не идва тука, та да ги донесе...
- Немало да пущаме никой! - намеси се пак Стамат. - Та ние и с пушка да караме некой да дойде у забутаното ни село, той пак нема да се съгласи, ебола щели да ни пренесат! Да бегаш оттука! Ние си мезиме с лютичко, туршия с оцет, лук и чесън, нема ебола, нема грип! И тая ракия 55 градуса кой вирус може да ни бутне бе, докторче!?
- Аз съм ви предупредил, измивам си ръцете... - смотолеви джипито и тръгна къде вратата.
- С ебола ще ме плаши тоя! - извика Ваня след него на изпроводяк. - Все едно други ядове си немам!
- Прават ваксина, после прават психоза и фармацевтичните кампании прават гуша от шубето на простио народ - казах с най-авторитетния си гласец аз.
- Ей, я да млъкваш. Масова психоза създавали! А ти кво създаваш, като крекаш като снесла кокошка - "Експлозив! Експлозив!"? - рече под мустак Ваня Шугавата и допълни: - Иска ли некой ракия и туршия с чесън, та да се ваксинира срещу ебола?
