|
| *** |
- Каквото те води насам, синко?
- Дойдох - казах му - да се запознаем, за да съм спокоен, че има поне един човек, с когото мога да разговарям. Щото съм обграден от темерутляци и няма с кого една дума да си кажа. Също така искам да ми помогнеш да живея спокойно и нормално.
Дядо поп ме запита:
- Молиш ли се често?
- Тате - рекох му - е заръчал да не се кланям никому, ама аз денонощно се моля, иначе няма оцеляване.
Дядо поп пак запита:
- На кой бог се молиш?
Рекох му го направо:
- Честно да ти кажа, не ми остава много време да се моля директно на бог.
Дядо поп се сащиса:
- Така ли!? Че на кого тогава се молиш?
Отговорих му:
- Моля се на всички останали за всичко.
Дядо поп се опули.
- Не ме гледай така - рекох му. - Моля се на жена ми да ме търпи, като на бог й се моля. Моля се на всички около мен да си гледат живота и да не се бъркат в моя. Моля се и всеки път, като пресичам улицата, да не ме отнесе някой, който с купена книжка кара крадена кола.
Дядо поп се прекръсти.
- Моля се да ми върви бизнесът и никой да не ми пречи. Да не идват в офиса ми ката ден да ме проверяват и всеки път да искат различни документи за едно й също нещо. Също така се моля да не ми спират електричеството без причина, да не ме лишават от вода. Разбираш ли го това? Моля се на всеки и на всичко денонощно!
Дядо поп три пъти се прекръсти.
- Моля се - рекох му - още на десетки и десетки идоли. Моля се на политиците да спрат да си играят на жмичка и да седнат на една маса. Да седнат, да се разберат и да поведат страната напред. Моля се и на майсторите да оправят покрива на къщата ми. Моля се и в магазина отсреща да не ми продават стоки менте, които бавно-бавно ще ме отровят, а и не само мен. Моля се и в поликлиниката да не ме връщат, а да направя най-после изследванията, които са жизненоважни. Моля се на техниците да не си чоплят в носа и да спрат да коментират циците на момичетата, които пресичат улицата, а да се стегнат и да завършат ремонта на колата ми. Така върви животът ми, дядо попе, в молитва ден и нощ, наляво и надясно, нагоре и надолу.
Дядо поп ме запита:
- А някой чува ли молитвите ти?
Най-откровено му отговорих:
- Някои ги чуват, да! Един-двама, но това си е направо страничен шум в потока на моите молитви. Молбите чува съседката ми отсреща и веднага се отзовава, та после още по-горещо се моля на съпругата си да не вярва на всичко, което чува и вижда.
- Ти - запита дядо поп - християнин ли си?
- Не знам - признах си, - вече нямам представа какво съм.
- Това, дето ми го разказваш - рече дядо поп, - си е направо дело на езичник!
Вдигнах рамене. Дядо поп ме изгледа.
- Ти на Господ молиш ли се?
Замислих се:
- Май не остава време за това. Пък и той с нищо не ми пречи в ежедневието и май от него нищо не зависи.
Дядо поп се ядоса.
- Това е светотатство! Има само един, на когото трябва да се молиш!
- Съмнявам се - рекох му, - аз на толкова много хора, идоли и богове се моля и никой нито чува, нито вижда молбите ми, та само един ще ме чуе и ще ми обърне внимание! Съмнявам се!
Дядо поп ми посочи вратата. Запънах се:
- Недей така, моля те, не ме пъди. На кого ме оставяш!
Без дума да каже, дядо поп ме избута навън и залости вратата зад гърба ми.
Прав беше тате, когато ми казваше:
- Не се кланяй, не се моли! Тука единствените, които са на прав път са атеистите! Те знаят, че на нас и бог не може да ни помогне.
Прав беше, ама кой да слуша!
