Дългоочакваният законопроект на ДПС за промяна на закона за кредитните институции, заявен от партията като гарант за истината за Корпоративна търговска банка (КТБ), се оказа напълно безсмислен. От ДПС твърдят, че искат да отпада банковата тайна при отнемане на лиценза на търговска банка не само с цел да се извадят наяве мръсните тайни на КТБ, но и за евентуални други подобни случаи. Според проекта имената на хората, заемащи висши държавни длъжности, които имат или са имали влогове и кредити в закъсала банка, трябва да се огласят в два ежедневника. Това е основният пункт в проектозакона, внесен от Йордан Цонев, Делян Пеевски и Лютви Местан. Предвижда се до 10 дни след отнемане на лиценза на банка Сметната палата да изпраща на управляващите закъсалата банка списък с имената на хората, които по Закона за публичност са длъжни да подават имуществени декларации. А след още 10 да се публикуват имената на онези политици, висши чиновници, магистрати, кметове и т.н., които са или са били клиенти на "лошата" банка. Само че това безсмислено изреждане на известни и неизвестни имена по страниците на вестници няма да реши нито един проблем.

Според финансовия експерт Васил Кендов тези промени биха дали тласък на офшорките, за да се предпазят истинските вложители или кредитополучатели от публичност. От законопроекта не става ясно дали ще бъдат публикувани само имената на вложители и кредитополучатели, или и суми. Пред "Сега" Йордан Цонев обясни, че падането на банковата тайна би довело и до изкарване на светло и наличностите по сметките, "ако има интерес към тях".

Законопроектът предвижда още централната банка да упълномощава квестори на поставена под особен надзор банка да могат да сключват договори с дружества, "притежаващи опит в проследяване на парични трансфери и вземания".

Има и текст, според който офошорни компании, които имат влогове в банка, за която е взето решение за преструктуриране или отнемане на лиценз, в 10-дневен срок ще трябва да разкрият действителните си собственици. Става дума обаче само за случаите, когато заемите са просрочени и необслужвани. Пред "Сега" Йордан Цонев заяви, че ДПС няма никакво намерение да скрие офшорките, които са изтеглили парите си от КТБ. По думите му тези данни щели да бъдат извадени от фирмите, които ще бъдат наети да проследяват паричните трансфери.

От ДПС вече няколко пъти обясняват, че партията и нейните депутати и активисти нямат нищо общо с КТБ. "Ако ме питате дали ще крием Пеевски - не, няма. Той няма никакви притеснения относно КТБ. Никога не е имал кредити, депозити, нито той, нито офшорки", заяви Цонев пред "Сега". Излиза, че шумът около проектозакона е най-вече обществото да "научи", че други са виновни за злочестата съдба на КТБ.

Законова промяна, свързана с КТБ, бе обсъдена вчера от председателите на парламентарни групи. Тя предвижда да се отложи с месец взимането на лиценза на банката, за да може в този срок потенциални инвеститори да предложат оздравителен план. Това може да стане с промяна в Закона за кредитните институции. Предложението е направено от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Идеята получи подкрепа и от лидера на НФСБ Валери Симеонов. Според него трябва да се вземе спешно решение за КТБ до петък, 1 ноември, и то да включва законова промяна, която да предпази банката от фалит. "4 месеца не се появиха такива инвеститори, а сега чакаме инвеститор за банка, загубила 70% от активите си. Това е просто отлагане на неизбежния край", коментира пред "Сега" икономистът Георги Ангелов. Според него подобна идея поставя и редица въпроси като този дали в този допълнителен месец, който се дава, ще се изплащат депозитите под 100 хил. евро, или вложителите ще чакат още. Интерес към КТБ засега има от консорциум между австрийския фонд EPIC, Оман­с­кия фонд и компанията "Джем­корп". Вед­на­га след като стана ясно, че обезценките на кредитите в КТБ са 4.222 млрд. лв., пред­с­та­ви­те­ли на консорциума са про­ве­ли сре­щи с БНБ и парламентарно представените партии. Инвеститорите обаче искат да знаят каква помощ е готова да предостави държавата.

Партиите в парламента са единодушни, че оставката на управителя на БНБ е неизбежна. Но депутатите не могат да сменят шефа на централната банка, защото той има мандат. Решение за оставка може да вземе самият Иван Искров. Правомощията на управителя се прекратяват по силата на закона три месеца след депозирането на оставка "независимо дали има воля за избор на нов управител или не". Преди дни от централната банка съобщиха, че Искров ще подаде оставка, но след като случаят с КТБ намери решение.