"В България има срастване на политиката с криминалния сектор", това заяви пред националното радио директорът на "РискМонитор" Стефан Попов преди представянето на доклад за борбата с организираната престъпност у нас. Той допълни, че резултатът от това срастване е, че институциите не могат да си вършат нормално работата. А разделителната линия не е толкова КТБ, колкото реформата в сектор "Сигурност". Попов бе категоричен, че МВР е най-нереформираното ведомство, но нито един политик не смее да го пипне, защото може да накърни интересите на 60 хил. служители и семействата им и в крайна сметка да загуби около 200 хил. гласа. Според експерта трябва да се запази специализираната прокуратура и да продължи да се развива. Спецсъдът обаче не е доказал необходимостта си.

Основният двигател на реформите през последните 10 години у нас е натискът, оказван от европейските институции, става ясно от доклада на "РискМонитор". "Основна движеща сила в действията на властите са европейските институции - българският законодател предприема постоянни промени, от една страна, за да отговори на очакванията на европейските партньори и обществото, а от друга, да укрепи капацитета на институциите. Вероятно под въздействието на европейските структури промяна в работата на институциите все пак има. Въпреки неспирните реформи обаче нивото на организирана престъпност в страната не намалява. Нещо повече - не се вижда връзката между дейността на прокуратурата и съда, дори и на специализираните звена, и ограничаването на престъпността. Логично България продължава да получава критики", отбелязват авторите на доклада.