Инвеститор, който обикаля БНБ, финансовото министерство и други институции, възнамерява да налее 1 милиард евро в Корпоративна търговска банка (КТБ). Това заяви депутатът от ГЕРБ и председател на временната парламентарна бюджетна комисия Менда Стоянова вчера. Именно заради това в сряда депутатите решиха да дадат възможност да се направи опит КТБ да бъде спасена, давайки отсрочка за отнемане на лиценза й.

Стоянова не назова инвеститора, но консорциумът между Оманския фонд, EPIC и Джемкорп отговаря на описанието. Още в сряда от БНБ заявиха, че EPIC, Оманския фонд и Джемкорп имат желание да покрият половината от отрицателния капитал на КТБ. При оценката за 4. 222 млрд. лв. обезценка те казват, че могат да допринесат с 50 процента за запълването на този недостиг, каза подуправителят на БНБ Калин Христов в сряда. Другият подуправител на БНБ Димитър Костов обясни още, че само 4 милиарда лева няма да са достатъчни за оздравяването на КТБ, която ще се нуждае от още 2 милиарда лева като наличен капитал.

Според информация, разпространена от агенция Бгнес вчера, Оманският фонд е отправил и официална оферта за КТБ. От БНБ снощи отрекоха информацията. Пред "Сега" от централната банка заявиха единствено, че продължава да се води кореспонденция между "Оманския фонд, БНБ и други институции", но не пожелаха да коментират конкретно предложение.

"Искаме да дадем време на този, който иска да налее пари в нашата банкова система, и да не го изгоним", аргументира решението на бюджетната комисия от сряда Менда Стоянова. По думите й така ще бъдат спасени не само гарантираните депозити, но и цялата банка, заедно с вложенията на предприятия и общини. По проблема с осигуряването на останалите 2 милиарда лева от отрицателния капитал на КТБ Стоянова посочи, че трябва да се направи план за преструктуриране. "В никакъв случай няма да допуснем участие на публични средства в размери, по-високи от тези, които биха били ангажирани, ако се платят влоговете на гарантираните вложители. Държавата не може и не трябва да си позволява оздравяване с публични средства", обеща Стоянова. И се закани, че още днес ГЕРБ ще поиска от БНБ да предостави в 3-дневен срок разчети, подкрепени с финансова обосновка, "за макроикономическия ефект и ефекта за държавния бюджет", както е записано в решението на комисията. По думите й въпреки твърденията на управителя на БНБ Иван Искров, че всичко вече зависи от политиците, "топката остава в полето на БНБ", тъй като тя е компетентната и отговорната за банковата система институция.

Още в първия ден на 43-тия парламент Управителният съвет на БНБ внесе доклад за случилото се досега около КТБ, от който става ясно, че от Централната банка са затруднили максимално Оманския фонд и консултанта ЕПИК да участват в спасяването на КТБ. Вместо разговори по същество от централната ни банка от месеци разиграват кандидат-инвеститорите, като им искат пълномощни, документи за произход на средствата, споразумения за неразкриване на информация и планове за финансово участие.

В същото време икономисти и експерти са по-скоро песимистично настроени към последния шанс за спасяване на КТБ. Според икономиста Георги Ангелов решенията на бюджетната комисия си противоречат, защото едновременно казват, че ще се оздравява КТБ, но и преди това ще се изплатят гарантираните депозити. "Какво ще оздравяват тогава, няма банка без вложители", коментира Ангелов пред "Сега". Според него реално спасяване на КТб само със законодателни промени не може да се случи. "Просто се пишат пожелателни текстове, спасяването минава през наливане на поне 5 милиарда лева", категоричен е той. По негови думи колкото повече се удължава това положение, толкова повече цесии и прихващания се правят и намаляват добрите активи на банката.

Според икономиста от Института за пазарна икономика Калоян Стайков вложителите все още вярват в банковата система и това се вижда от растящите през последните месеци депозити. Ако обаче в КТБ се налеят държавни пари, доверието може да се разклати. "Ако в следващата седмица и половина, с която политиците разполагат, започнат да правят някакви законови "гимнастики" само и само банката да бъде оздравена с държавни пари, тогава може да има наистина негативен ефект", заяви Стайков пред агенция Фокус.

Бившият финансов министър Стоян Александров обясни, че решенията на бюджетната комисия просто дават повече време на инвеститорите да си заявят намеренията. "Става въпрос за това да се премахне този автоматизъм - отнемане на лиценза, след като стане ясно, че капиталът е отрицателен". Според него обаче е трябвало от БНБ да обяснят какви са тези инвеститори, доколко са сериозни, след като са водили разговори с тях.





РАЗВИТИЕ

Засега не е ясно дали законовата промяна, с която се дава възможност на БНБ да удължи времето, преди да обяви КТБ в несъстоятелност, ще мине и през пленарната зала на парламента. В сряда на бюджетна комисия то получи подкрепата на ГЕРБ, ДПС, АБВ, ББЦ и Патриотичния фронт, но от АБВ предложиха евентуални корекции. Против бяха БСП и Реформаторският блок.

"Абсурдно е с подобни решения да се променят закони, да се възлагат ангажименти на парламента и още по-малко на БНБ, която е една независима институция. Това, което прозира зад решението, е опитът на ГЕРБ и ДПС да забавят разрешаването на проблемите около КТБ и да бъде отлагано прилагането на закона", коментира вчера червената Мая Манолова. Според нея БСП е категорично против оздравяването на КТБ с държавни пари.

"Това е бланково решение, с което се предвижда приемането на комплекс от мерки, с които да се подкрепи банковата система. Категорично не става въпрос за наливане на държавни пари", каза Емил Димитров-Ревизоро от Патриотичния фронт.

Зам.-шефът на бюджетната комисия Алиосман Имамов (ДПС) посочи като пропуск в приетото решение липсата на конкретика кой трябва да инициира посочените там законови промени. ДПС няма да се ангажира да предлага такива.