|
| *** |
Навремето, преди да се обедини Съюзът, бях много прост. Животът - тежък, скучен. Сега пак съм прост, но животът... Какъв живот настана, като взехме да се събираме европейските държави! То беше, как да ви кажа, едно наливане на фундаментите, едно сливане... Пълно идеологическо съвпадение, както казва Алиосман Имамов.
Но нека да обясня за младите. Аз съм от Елзас, израснал съм на няколко километра от германската граница. Сега съм дърт пръч, но като бях на 18, когато исках да пътувам до Кел (оттатък границата) да гледам порнофилми, които бяха забранени във Франция, понякога трябваха два часа и половина да се мине границата. Докато стигнеш до киното - филмът свършил. Пък и на всяко второ пътуване забравях портмонето с германските марки.
Пак за младите обяснявам - тогава нямаше обща европейска валута. Сега например ме питат - на млади години ясно, ами сега като си такъв стар, мухлясал и неприятен мераклия, как се уреждаш с мадами? В Щатите има стандартен отговор: и преди, и сега 100 долара са си 100 долара. В Европа днес 100 евро са си 100 евро, ама навремето нямаше ни евро, ни екю. Във всяка държава - различна валута; постоянно имаш чувството, че те претаковат с курса. Верно, че България още спи на черджето пред чакалнята за Еврозоната, ама поне си знам, че сте вързани за борд и реванието на българския лев няма голямо значение. 200 лв са си 100 евро, както и да ги въртиш.
Обединена Европа е такова изумително изделие, че днес един пиян англичанин може да си хване лоукост самолетчето до Бургас и още преди да е изтрезнял, вече да плющи нещо сгодно на Слънчев бряг за смешни пари.
И аз обичам да ходя в България на такъв туризъм.
Разбира се, вече не съм 20 и не се мотая по Слънчев бряг, пък и не се хвърлям на кво да е. Не че нещо, ама съм си табиетлия, не мога като Берлускони да се занимавам с малки пързалки и бунга-бунга. Това са примитивни работи, а аз съм политическо животно, както казва Аристотел. Политически нерез, ако предпочитате. Мисълта ми е, че си имам някои базови изисквания - всичко под зам.министърка или шефка на държавна агенция ми е слабо. Аз нямам против кметица да ми се облече като медсестра или пожарникарка, но да си знам, че е кметица.
Тия дни пак ходих по българско баш по такава работа.
В новинарското течение излезе една снимка, но аз като джентълмен премълчавам най-приятното. Не обичам да се хваля, но това на снимката само в най-бледи нюанси загатва за основното. Ама нека си кажа, щото нали знаете - ако не се похвалиш, все едно не си...
Това на снимката е нещо като цигара след... Всъщност обичам да доминирам над яки момчета - чувството е неописуемо. Хващаш един голям здрав политически мъж - ужким каратист, мачо, харизматик - и му кълчиш китките. И нали го знаеш, че публично обича да се майтапи на тема "списъкът ми с победи е толкова дълъг!" - пък ти му въртиш ставите, както си искаш, а то вика - още! нека ме боли!...
И както му въртя китките, така си му приказвам:
- Ти можеш да се гушкаш и коалираш, с когото си искаш, моето момче! Стига желанието ти да съвпада с моето.
