От 1 ноември "тежестта" на България в ЕС намаля на 1,5 %, изчислена при население от 7,6 млн, защото влязоха в сила нови правила за гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета на ЕС, предвидени в Лисабонския договор. Според Договора от Ница, който действаше досега, "тежестта" на страната ни бе 2,9%, или 10 гласа.

Причината за олекването ни е, че Договорът от Ница даваше на всяка страна определен брой гласове на базата на числеността на населението й. Според Договора от Лисабон, за да бъде достигнато квалифицирано мнозинство в полза на дадено предложение, ще са необходими поне 55% от гласовете на държавите членки, представляващи най-малко 65 % от населението на ЕС.

В случаите, в които Съветът не обсъжда предложение, представено от Комисията или от Върховния представител по външната политика, за да бъде постигнато квалифицирано мнозинство, ще са необходими гласовете на най-малко 72% от държавите членки, като изискването за представяне на населението остава същото. За да бъде блокирано приемането на даден законодателен акт, ще са необходими гласовете на поне четири държави членки, представляващи най-малко 35% от населението на ЕС.

Така според новата система всяка държава членка разполага с един глас, като тежестта при гласуване се базира на броя на населението й, а не на система на договаряне на проценти, разпределяни между държавите. На практика това означава, че за да се спре предложение при вот с квалифицирано мнозинство, ще е нужна блокираща квота на поне 14 страни членки или на страни с общ брой население от 177 млн. души.

Испания и Полша блокираха въвеждането на новите правила с влизането в сила на Договора от Лисабон и затова промените в гласуването започват да се прилагат едва сега. Въпреки това до 2017 г. ще бъде възможно да се прилага старата система, ако някоя от страните членки го поиска и това бъде одобрено.



12-ият

Новата Европейска комисия с председател Жан-Клод Юнкер встъпи официално в длъжност на 1 ноември.Той е 12-ият председател на ЕК и поема поста от Жозе Барозу. Основните му приоритети са икономическото съживяване, борбата срещу безработицата, план за инвестиции в размер на 300 млрд. евро. Освен това наследява трудните търговски преговори със САЩ и кризата в Украйна.