Полилеят се люшкаше като абитуриентка на утринна люлка, стените се тресяха - същи брокери на токийската борса, звъняха потрошени стъкла, подплашени люде скачаха от прозорците, опитвайки се да нацелят покривите на собствените си возила, за да нямат подир разправии със съседите... Ококорен като охранителна камера на стадион, чичо кмет Карагьончев съзерцаваше как земетръсът отръсква като зрели круши бързостройките, нацвъкани с благословията му по градинки и детски площадки. "Олеле, майко, загинах!" - изпищя той и същ архитектурен талант се втурна да подпира падащите плочи. Булевардът се закриви като смешкар в забавен сериал и някакъв тир връхлетя първата бензиностанция! "Не!..". - само успя да изхъхри. Огненото кълбо го заслепи - сгушени една до друга, избухнаха и деветте - атомна бомба в прилежащия му квартал!... С какво, с какво, та направи фунийка от залепнала по чудо в джоба му столевка и хукна да гаси! Чешмички нямаше, носеше кални капки от застоялите локви - единствената водна атракция за кажи-речи 300 000 души... А от всички страни към него напираха озверелите оцелели! "Ще се откупя някак!" - проблесна в съзнанието му и трескаво зарови по джобовете си за още пари. Но и зелената фунийка се изпари и в отрудените му кметски длани цъфнаха детска мотичка и лопатка, с които, кой знае защо, трябваше да възстанови розариумите - да ги прекопае, че и натори! Последното - как да е, но нали ги бе харизал за автомивки... Нечий гръмовен глас заяви, че държавата и данъкоплатецът нямат средства да му оправят золумите, трябвало сам да ги гътне!... С медицинско чукче. Разтрепери се, когато му връчиха съдебно решение, според което пък го задължаваха изсечените дървета да замени с вече израсли! Но първо трябваше да отгледа разсад - боров, дъбов и кленов... От семка. Причерня му, строполи се на земята и със зъби и нокти започна да копае дупка, в която да се скрие, да избяга... О, радост! - наоколо вече бе само тъмница, чер прахоляк и бавна капка от тавана, даже се долавяше тъй познатото и нежно ухание на газ гризу! Стори му се, че се е върнал в забоя, беше си отново никой от никъде, що ли му трябваше да яха вълната с партийната дъска... Наблизо някой млящеше като изгладнял депутат... Бедният - беше в ада! Велзевул гризеше главите на най-големите грешници... Всеки миг щеше да му дойде ред.

Събуди го весел звън - мобилният за специални лица! Още сънен, чичо кмет се изкикоти облекчено в слушалката: "Ще го гътнем тъпото манастирче, то така и така монахини няма! Влизай утре с фадромите и не се обяснявай с никого!" Завален глас прогъгна в ухото му: "О-о-о, Пепи!..." "Ама аз не съм Пепи..." " Застани мирно, кат ти говоря! Пийваме тука и умуваме кого от наште кадаври да турим за смет... Пу, за кмет! Кадаврите решават сичко. Та ни хрумна с един куршум - два запека, да де... Така и така населението ти вика на галено Педи! Сродяваме се с братския световен мегаполис, дето неговият кмет си е баш член на клуб "Педуини" - показваме, че тука няма дискриминация към сбърканяците, пардон, а бе, да си го... къдет си искат! Та мислим, теб да те пъхнем на тоя хубав пост, та да ни осра... миш пред света!" "- Не може ли като преди, направо да си ме назначите? За кво са тия тъпи избори?" "Като говориш с мен, ще мълчиш, ясно?! Ш'те видят хората на портрет, бе! Ш'ти разлепим гьонсуратя из целия град! И, представи си, няма да пише отдолу: "Търси се жив или мъртъв!" Хе-хе-хе!... Признателност, популярност!... Това е поръчение, ей!..." " - Тъй верно!" - чичо Карагьончев скочи от пухеното си креватче и хукна да довършва поръчките и поръченията, които имаше да свършва, преди да го ръкоположат, където му е баш мястото.