Аз съм телефон. Мобилен. По народност финландец, местораждане - Китай, временно пребиваващ в РБ. Надявам се да не мина на постоянно местожителство, защото България ще влиза в ЕС точно когато се пенсионирам. А собственик ми е български журналист - че и жена... Може би, като се поевропейчи, стопанката ми ще си вземе по-нов модел, а мене ще ме трампи на някой охридски рибар.

Предпочитам. Братовчед ми бачка при един монголски скотовъдец. Сутрин предава: "Изкарвам", а вечер завършва с "Вкарвам"! Сигналът му се лее без прегради trans пустинята Гоби, чак овцете спират да пасат, а коча почват да го тревожат вертикални мисли... Живее си живота, късметлия!

Докато при мен е ад. Сутрин ме пъхат с гримовете в претъпкания чувал, наречен "дамска чантичка". Тъкмо се оцапотя и си намеря нишата, ме вади и почва да ми крещи в дисплея: "Здрасти, миличка, ей сега хващам таксито и след 5 минути съм при теб!

Какво да съм чула? Преходът свършил? Ами той кога е почвал? Трябва ти новина за днес? Ами не знам, ще питам и в другите вестници. Управляващите? Не мога да им хвана дирите. Герджиков кисне в Улаан Баатар - руснаците не го пускат да прелита. Другите си купили беемвета, още не съм се возила, скоро ще опитам. Не е ли за първа страница? Жалко, няма да мога да ги убедя да си купят танкове... Иначе да ти се похваля, имам там вече сигурен източник. Щом има шанс за скандал, веднага ми подхвърля информацията. Лошото е, че я дава и на другите, ама няма как, освен ако Шефът не му качи мизата.

Сега съм в "Пирогов", пробвам в моргата и при изгарянията. Няма убийства, някакви роми крали кабели, после извадили ножове. Колили се, колили, а като им писнало, задърпали оголения кабел към себе си... Ама скука, единият е без ръка и око, а другият е с 40% изгаряния. И това не става за 1-а страница, махам се, че много се размириса на опърлено. В моргата си е обикновеното, повечето скитници, с фракове днес няма."

Това го изтърпявам, де. Лошо става, като разбере, че не може да открие водеща българска новина. Тогава почва да се оплаква от лошите връзки и ми блъска главата в масата. Вътрешната ми антена е в перманентно комоцио. В почивките ме бърка с пепелник и си тръска цигарата върху жизнерадостните ми копченца."

"Ало, миличка, скучно е у нас днес, ще скокна да видя какво става по света. Идеално, два камиона с чеченци се блъснали в техния си парламент. Ауу, каква голяма дупка! Задължително трябва да турим снимка на дупката, че сградата е скучна иначе - прилича на строеж във фаза акт 15. Кръв има, но малко. Ех, откак се изпокри Бен Ладен, няма вече шоу... Човекът с боинги го правеше, а тези с камази. Сега ще видя колко са убити... Само 40! Та те по-малко, отколкото в Москва! Това е да си журналист в днешно време - нищо не се случва! И на Саддам му потънаха гемиите, дано поне Ким Чен Ир се изрепчи с някоя атомна бомба. Па и тоя Буш е по-скучен от баща си дори! Само чете детски книжки и ходи бушониран. Ех, Клинтън си беше симпатяга: имаше и Моники, и саксофони, и пури... Истински медиен образ, мечтата на поета!"

Цял ден каталясвам така. До вечерта. Тогава стопанката ми се събира с другите новинари в някоя кръчма и почват да си измислят новини. Надуват бузи и всеки лъже какво е открил. А аз и другите телефони предаваме клюките на ръба на чиниите с език в масло."

"Ало, миличка, чухте ли? Измислили са телефон за еднократна употреба. Да, да, това за последна страница! Говориш, а след това го изяждаш. Какъв е смисълът ли? Защо трябва да има смисъл?... Абе, карай, за днес е това. А утре, живот и здраве, може и да падне някое правителство, ако побутнеме. За цяла седмица ще има новини!"

Та това ви разправям... Друго си е в пустинята Гоби!