БНБ вчера обяви, че отнема лиценза на Корпоративна търговска банка. Причината е, че е установен отрицателен капитал на банката в размер на - 3.745 млрд. лв. Изчисленията са направени от квесторите на база на спорните одиторски доклади за възможни обезценки на кредити в размер на 4.22 млрд. лева. Часове по-късно Фондът за гарантиране на депозитите съобщи, че има пълна готовност да започне изплащане на влоговете от 4 декември. Междувременно БНБ предложи фондът да наеме международна фирма, която да проследи извършените операции с активи на банката. Тази идея беше гласувана от Народното събрание преди седмица, когато депутатите препоръчаха на БНБ да сключи договор с опитен преследвач на парични потоци, за да излязат наяве извършените парични трансфери и операции с активи и имущество. "С отнемането на лиценза БНБ прехвърли топката от своята градина в тази на държавата и правителството", коментира Менда Стоянова, шеф на бюджетната комисия в парламента.

Предстои производство по несъстоятелност на КТБ, а негов "господар" става Фондът за гарантиране на влоговете, обясни пред "Сега" Валери Димитров. По думите му решението на БНБ за отнемането на лиценза може да бъде обжалвано пред ВАС. Проф. Димитров заяви, че има надежда и за вложителите с големи депозити. "При добро управление на несъстоятелността голяма част от негарантираните депозити могат да бъдат изплатени", обясни Валери Димитров. Според него най-доброто решение оттук нататък е синдикът да се опита да продаде на търг остатъците от банката като цяло предприятие. Фондът за гарантиране на влоговете може да си върне парите след осребряване на активите на КТБ, обясни още професорът.

БНБ отне лиценза на банката, след като игнорира две предложения за оздравяване. В сряда тайнственият инвеститор, представляван от Никола Сукманджиев, който иска да налее 5.2 млрд. лева в КТБ, потвърди интереса си към оздравяването на банката. В писмо до БНБ, парламента, премиера и Министерството на финансите той заяви готовност да предостави всички необходими документи, които да убедят институциите да водят преговори с групата инвеститори, представлявана от него. По-рано от БНБ коментираха, че офертата е несериозна. Преди това бяха отхвърлени предложенията на Оманския фонд, ЕПИК и "Джемкорп". Управителят на БНБ Иван Искров преразказа доста произволно и подвеждащо части от тяхното писмо, с които убеди депутатите, че офертата е неприемлива. Всичко това се случи на фона на предупрежденията на много експерти, че фалитът на КТБ ще струва далеч по-скъпо на държавата от спасяването й.

Към днешна дата обаче остава неясно какви поражения ще нанесе окончателното затваряне на КТБ върху финансовата система и върху цялата икономика. Бюджетната комисия вчера изслуша министър Порожанов, който сам поиска да запознае при закрити врати депутатите с последствията от фалита на БНБ. Отново не чухме разчети, Порожанов само спомена, че в МФ са правили някакви груби оценки, според които фалитът на КТБ ще свие с 0.6% ръста на БВП за 2015 г., обясниха депутати, участвали в закритото заседание. "Няма анализ засега, при всички случаи обаче още следващата година ще има отрицателен ефект в икономиката", каза пред журналисти председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова. По думите й министърът на финансите Румен Порожанов е изразил пред депутатите сериозно разочарование от трудната комуникация с БНБ. Пред депутатите Порожанов обяснил, че БНБ през цялото време от поставянето на КТБ под специален надзор е демонстрирала нежелание да работи за оздравяване и преструктуриране на банката. Финансовото министерство не получило подкрепа за идеята да бъде наета консултантска компания, специализирана в разрешаването на банкови кризи, макар че имало кандидати - фирми, които са участвали в преструктурирането на банки в Кипър, Ирландия, Португалия и Гърция.

Министърът на финансите обяснил на заседанието, че съдбата на КТБ ще се отрази зле на данъчните приходи, на имиджа на България и че е разтревожен от съдебните искове, които ще бъдат заведени срещу държавата. Заплахата идва от вложителите с негарантирани депозити, които са за около 2.5 млрд. лева, от притежателите на облигации на КТБ - основно финансови институции от Англия и САЩ, които имат вземания за 60-70 млн. евро, както и от големите акционери в КТБ, които също могат да се обърнат към съда.

Порожанов намекна, че странното нежелание на БНБ да разговаря с потенциални инвеститори и с акционерите може да им послужи в бъдещите дела, обясниха участници в изслушването. Министърът посочил на заседанието, че Оманският фонд е привлякъл в консорциума, който искаше да спасява КТБ, компанията "Фрешфийлдс", която не е специалист по оздравяване на банки, а по печелене на арбитражни търговски спорове. Дори резултатът, който БНБ обяви като основание за отнемане на лиценза - за 3.7 млрд. лева отрицателен капитал, е взет от неодитиран отчет, което също може да послужи като основание за завеждане на иск срещу България. Депутатът от ДПС Петър Чобанов, бивш финансов министър, обясни пред "Сега", че заседанието на комисията е било закрито именно за да не се коментират пред медиите въпросите, свързани с арбитражните дела.



СХЕМИ

Малко преди да отнеме лиценза на банката, БНБ съобщи, че вади 35 млн. евро от капитала й. Централната банка отне на КТБ разрешение за увеличаване на собствения капитал с 35 млн. евро, предоставени на банката под формата на заем от "Технологичен център - Институт по микроелектроника" (ТЦ-ИМЕ) АД. Причината е, че след затварянето й БНБ е установила, че банката е финансирала непряко заемодателя и цялата вноска от него към КТБ по договора е направена със средства, осигурени от самата банка". КТБ е предоставяла кредити на различни фирми, които пък са превеждали усвоените средства на "Бромак" ЕООД на Цветан Василев, посочват от БНБ. Впоследствие през още транзакции парите са стигнали до сметката на ТЦ-ИМЕ в КТБ, който с тях е финансирал увеличаването на капитала на банката. С това решение БНБ отнема около 70 млн. лв., или 10% от капитала на КТБ, който е 660 млн. лв. Така на практика влоши капиталовата адекватност на банката още повече. Пред "Сега" финансистът и бивш финансов министър Стоян Александров изрази възмущение от факта, че централната банка е установила, че КТБ е увеличила капитала си със собствени заеми, едва след затварянето й. "Ако са били на място, са могли да го установят още тогава, същото се отнася и за позволението за придобиване на "Креди агрикол". Как са го проспали?", пита Александров.

ДЕПОЗИТИ

Вчера от Фонда за гарантиране на влоговете съобщиха, че изплащането на гарантираните депозити в КТБ ще започне от 4 декември, а това ще става от няколко банки, за да се избегне струпването на всички вложители в една банка. Гарантираните депозити в КТБ са 3.6 млрд. лв. Фондът разполага с 2.1 млрд. лв. В следващите дни ФГВБ ще трябва да направи и тях незабавно ликвидни, както и да набави недостигащите около 1.5 млрд. лв. Това трябва да стане чрез заем, като очакванията на пазара са той да бъде чрез емисия облигации с държавна гаранция. За това обаче е нужно да бъде приета актуализация на бюджета. Всички вложители ще имат достъп до целия размер на гарантираните им от закона суми, посочват още от фонда. В тази сума се включват главницата и начислените лихви към датата на отнемането на лиценза на КТБ, пояснява институцията. От фонда обясняват, че не е необходимо вложителят да прави заявление до фонда или до обслужващата банка, за да получи парите си, а е нужно само да отиде с личната си карта в съответната банка.

ЦЕСИИ

До момента прехвърлените вземания по договори за цесия са на обща стойност 1.18 млрд. лева, а волеизявленията за прихващане са за 779 млн. лева, съобщи вчера КТБ. От Централната банка обаче са категорични, че дори всички уведомления за цесии и прихващания да бъдат отразени в счетоводните регистри на банката, финансовият резултат на КТБ към 30 септември би се подобрил само със 161.47 млн. лева в резултат на обезценките, които биха били освободени по погасени изцяло или частично задължения към банката. Възможно е и синдиците на банката да обжалват част от договорите в съда. БНБ вече обяви, че цесиите на влогове и насрещните прихващания на кредити не са незаконни.