|
| *** |
- Отговаряйте! - извиках накрая и започнах да изработвам самоделен много гневен плакат.
Те бяха търпеливи като поробен свободолюбив народ. Изслушаха ме, пък казаха:
- Има ги! Налице са!
Поотпусна ми се душицата, малко, а въпросите останаха и най-вече основният:
- Къде са?! Защо не се виждат с невъоръжено око?
Те отговориха:
- Защото сме в 21-ви век. Сега нещата стават по друг начин, но това не значи, че ги няма.
- Покажете ми ги да ги пипна!
- Кое по-точно? - зададоха законен въпрос те.
За миг се поколебах, но бързо се взех в ръце, извиках като краен националист на концерт на сръбска фолкдива:
- Изконните български добродетели! Къде ги, а?!
Те засвиваха пръсти:
- Трудолюбието е в Азия, гостоприемството е в Западна Европа, честността е далеч на север, а способността да съхраниш българщината при всякакви трудности е зад океана.
Нещо не разбрах, много се възмутих инстинктивно и попитах:
- Но защо?!
- Казахме ти, 21-ви век. Сега никой не действа по старому, сега се действа по новому. Новото изисква да се оутсорсва!
- Хайде сега недейте така! - подскочих. - И вие не сте хич красиви, ама не ви псувам!
На търпението им би могъл да завиди всеки сталактон.
- Оутсорсването - подхванаха благо те - ще рече изнасяне на производство извън страната в някое подходящо място. Обикновено там, където е по-изгодно да се осъществява съответната дейност, където има подходяща работна ръка и хората нямат нищо против да се нагърбят с непривлекателни и непрестижни работи.
Започнах да загрявам като снежен човек в солариум:
- Искате да кажете, че сте оутсорснали трудолюбието, честността и прочее?!
- Ами да - усмихнаха се мило те, - на по-подходящи места.
Зачешах се по темето като Тарзан на шахматен турнир.
- Дано да греша, но... Националните идеали също ли сте оутсорснали? Ценностите, онова, заради което си струва да се живее?!
Те ме изслушаха, водейки си бележки, пък отговориха:
- Точно така. Направихме проучване и се оказа, че българските национални идеали виреят най-добре в чужбина. Ценностите се съхраняват трайно по други земи.
- Ама как така?! Българин да се наричам, първа радост е за мене тук и никъде другаде!
Те въздъхнаха:
- Беше то! Сега цели села в Индия си изкарват прехраната с това.
Не можах да повярвам:
- С българин да се наричам и... прочее?!
- Да. Там са доволни на грошове, а тук някой за да се навие българин да се нарича и това да е първа радост за него, иска майка си и баща си, иска апартамент, кола, вила и шурей му да е орган, та да му унищожава актовете от КАТ. Като, разбира се, не може и дума да става за съпътстващи занимания, българин да се наричаш е достатъчно тежко и малцина тук издържат едновременно с това да правят и нещо друго.
Осъзнах мащабите на явлението, но не исках да го приема:
- Не може да е така! Още малко и нашата българска азбука ще отхвърлим!
- Защо да я отхвърляме?! - опулиха се те. - Безброй цехове в Китай имат капацитета да създадат по заявка колкото ни трябват български азбуки с каквито поръчаме параметри. Товарят ги на контейнери и до месец са в България! За големи поръчки безплатен бонус са мисии във Великоморавия и в квартал "Факултето".
Боже, какво доживяхме! А най-страшното е, че хич не се възмутих от всичко това. Предполагам, че някой някъде се възмущава по линия на оутсорсинга.
