Ако преди 10 години кадруването в съдебната власт на срещи в заведения, тоест непрозрачно и с грозни сделки, при които се създаваха зависимости, беше новина, днес положението е съвсем различно. Когато това беше новина, бе кръстено "кадруване на бяла покривка". "Покривките" изобщо не са изчезнали, напротив, превърнаха се в трайна практика. Прецедентът породи примирение вместо нетърпимост. Скандално е, че кадруването извън заседателната зала е основна характеристика на пореден състав на Висшия съдебен съвет (ВСС).

След безбройните сделки през годините за ръководните длъжности в системата, след тефтерчето на Красьо Черния, днес съветът умишлено и безотговорно протака избора на следващия председател на Върховния касационен съд (ВКС). Докато го "съгласува" на бяла покривка. Интриги вече оплетоха и процедурата за най-престижния пост в съдебната система и



ще подронят и остатъка от хилавото доверие в съда



Досега ВКС успяваше да се опази чист от скандали в сравнение с останалите съдилища.

Процедурата обаче тръгна със забавяне още през лятото. Обявена беше в последния момент, след като се появиха критики, че ВСС чака да види кое е новото парламентарно мнозинство, за да се нагоди към него. Повторната процедура можеше да бъде открита още на 25 септември, когато първият вот се провали. Дълго обаче темата беше табу в съвета и никой не отваряше и дума за забавянето, което ще остави ключовия съд без титулярен председател. Едва в средата на ноември кадровиците приеха да открият процедурата на 20 ноември, а изборът ще бъде на 29 януари догодина. Тъй че дори той да е съпроводен със скандали, те няма да бъдат отразени в предстоящия Евродоклад.

Поведението на кадровиците е кристално ясно. И е явно свързано с политическата ситуация и това, че вече толкова време след парламентарния вот не е ясно какъв ще е кабинетът и колко време ще издържи. А кадровиците неизменно са готови да обслужат управляващите. Затова съветът първо търси конюнктурния кандидат, а процедурата ще бъде проведена само за да бъде официализиран.

И най-убедените в чистите намерения на съдебния съвет няма как да не бъдат разколебани от признанието на един от членовете му - шефката на атестационната комисия Милка Итова. "Висшият съдебен съвет първо



трябва да изгради консенсус за успешния кандидат



за председател и тогава да открие процедурата за избор. Иначе рискуваме отново да няма избран кандидат", призна Итова неотдавна.

Изявлението й не беше последвано от реакция в съвета. Дори малката група от членовете му, които са в опозиция, запазиха мълчание. Макар че това скандално признание можеше да сложи началото на нови дебати за промяна на правилата за избор, както и на открито поставяне на въпроса кога ще тръгне процедурата. Преди да бъде открита първа процедура, мнозинството в съвета категорично отказа да промени правилата за избор и отхвърли предложенията, които биха гарантирали по-голяма прозрачност и откритост на номинациите и на вота.

Постът начело на ВКС е важен не само заради 7-годишния мандат, членуването в съдебния съвет и силното влияние, което титулярят му може да упражнява. Реално председателят би трябвало да е пръв сред равни и в никакъв случай да не се бърка в работата на колегите си по дела и да отстоява независимостта им. Няма гаранции обаче, че даден председател не би го правил, както и не е ясно дали някой от върховните съдии би надигнал открито глас срещу това, както и доколко и



на каква цена висшите магистрати биха се поддали на натиск



А във ВКС като последна инстанция стигат граждански и търговски дела с огромен материален интерес, както и наказателните процеси, по които понякога подсъдими са и политици от силните на деня. Затова не може да бъде правен компромис с почтеността, квалификацията и авторитета на бъдещия председател.

Дългото оставяне на съда без титулярен председател също може да бъде пагубно. Защото обезглавените институции са най-лесни за подчинение. А в случая точно такъв сценарий върви.

Първата процедура завърши неуспешно, защото нито една от двете кандидатки - зам.-председателите на ВКС Таня Райковска и Павлина Панова, не получи минимума от 17 гласа "за". Очаква се съдия Панова отново да бъде издигната за поста. Първия път тя се представи по-добре от конкурентката си, но получи по-малко гласове - 9. За Райковска гласуваха 15 от членовете на съвета. Тогава се говореше, че свързваната с ДПС Райковска, чиято номинация бе направена изненадващо и по неясен начин, е имала гарантиран санитарния минимум от 17 гласа. Но в последния момент



двама от подсигурените са били разколебани в една политическа централа



на бивши и тогава все още бъдещи управляващи.

Сега източници от системата развиват следния сценарий - въпреки законовото изискване и.д. шеф да се посочва по старшинство, за временен титуляр съветът ще сложи Райковска. А процедурата ще бъде проваляна месеци наред. Накрая временното шефство ще бъде изтъкнато като печелившо предимство за постоянното запазване на поста. Ще видим дали този сценарий ще бъде изпълнен, или съветът ще се откаже от него в полза на друг.

Интересно, след като отхвърлиха двама зам.-председатели на върховния съд, как от съвета ще мотивират успеха на друг кандидат. Особено ако е външен за съдебната система. Странно ще е и ако при повторна процедура, в която бъдат издигнати същите претенденти, изведнъж някой от тях събере 17 гласа, при положение че няма как да предложи нещо по-различно с концепцията си. Това ще е сигурен знак за успешни пазарлъци. И те пак ще са по модела на "белите покривки" и за сметка на данъкоплатците.