Банките, които биха отпуснали спешен заем на България, вероятно ще бъдат определени от финансовия министър Владислав Горанов до края на тази седмица. |
Проекторешението, което е внесено от правителството и трябва да бъде гласувано в пленарна зала в парламента, на практика предвижда правителството да действа, без да чака актуализацията на бюджет 2014. Кабинетът може да подготви "поемане на външен държавен дълг, включително чрез емисии на държавни ценни книжа на международните пазари, чийто размер в рамките на 2014 година не може да надвишава 3 милиарда лева при условия на последваща ратификация." Както поясни финансовият министър Владислав Горанов, до края на годината държавата трябва да си осигури "значителна ликвидност" за покриване на бюджетния дефицит, за продължаване на ликвидната подкрепа за банковата система и за осигуряване на до 2 милиарда лева за своевременно изплащане на гарантираните влогове в КТБ".
Необходимите до Нова година средства ще бъдат отпуснати от банки, с които вече се водят разговори, потвърди министърът на финансите Владислав Горанов. "Графикът на предстоящите плащания от бюджета до края на януари 2015 година изисква наличието на този ресурс. В противен случай има опасност в някакъв момент държавата временно да изпадне в ликвидна криза", посочи той.
Чуждестранни банки, сред които "Ситигруп", Уникредит булбанк, "Сосиете женерал", Дойче банк и Ейч Ес Би Си, са проявили интерес да предоставят мостово финансиране на България, съобщи Ройтерс, позовавайки се на свои източници. Други кандидати за заема, който трябва да бъде договорен в идните две-три седмици, са "Интеса Саопаоло", БНП "Париба", Кей Би Си и Райфайзен банк. Според Ройтерс "Джей Пи Морган" и Банк ъв Америка може да вземат участие, като българското финансово министерство вероятно ще определи банките в края на тази седмица.
"Сумата на мостовото финансиране е сериозна за търговски банки, така че това ще бъде общо усилие на четири-пет банки. Заемът е необходим, тъй като няма достатъчно време за излизане на глобалните пазари тази година, но финансовото министерство вероятно ще трябва да го направи през първата половина на идната година", твърди източник на Ройтерс.
От Реформаторския блок подкрепиха даването на мандат за преговори. Димитър Танев посочи, че тези две седмици са много важни, за да може правителството да договори възможно най-доброто. "Този ресурс има цена и знаем, че колкото по-малко време остава, толкова повече цената се вдига", обясни той.
Горанов получи подкрепа и от бившия финансов министър Петър Чобанов, който сега е депутат от ДПС. Той апелира да не се драматизира тегленето на заеми. "Излишното напрежение около дълговите емисии и истеризирането им създава проблеми при самото емитиране на дълга. Надявам се с оглед толерантния тон в това НС тази дискусия да бъде по-конструктивна", призова Чобанов.
СЪМНЕНИЯ
Поемането на нов заем за 4.5 милиарда лева в оставащите 45 дни до края на годината е рекордно в най-новата ни история след 2000 г. От тогава до момента никога не сме взимали такъв голям заем за толкова кратък период, коментира Христина Вучева, бивш министър на финансите, пред БГНЕС. Един от мотивите е съществуващият дефицит. Но в момента фискалният резерв е достатъчен да покрие дори увеличения дефицит. Дори бюджетният недостиг да достигне 2.4 милиарда лева, той може да се финансира от съществуващия фискален резерв, смята проф. Вучева. За Фонда за гарантирането на влоговете са необходими под 2 милиарда лева. Но фондът трябваше сам да си набави недостигащите средства чрез заем. Той имаше достатъчно време, защото за недостиг се заговори още през юни. Сега вече е късно и всички подкрепят идеята той да получи заем от държавния бюджет, който съм убедена, че фондът никога няма да може да върне. По моя преценка е достатъчна емисия нов дълг до 3.5 милиарда лева, смята проф. Вучева.