По-висока топка от "Здрач", "Игрите на глада" все пак пасва напълно в категорията young adult, заедно с многобройни други филми, като "Дивергенти", "Пазителят, "Лабиринтът" и др. Общото между тях са две неща: в основата им са добре продавани романи; предназначени са за подрастваща публика - и предвид малкия й опит като кинозрители, не претендират за кой знае каква художествена стойност. Вместо това - смесица от екшън, романтика и фантазия.

"Игрите на глада", екранна адаптация по бестселъра на Сюзън Колинс, излиза пред всички останали по една точка: той показа на цял свят холивудската свръхнова Дженифър Лорънс. Въпреки че вече бе изиграла чудесна роля в Winter's Bone, 20-годишната актриса се прочу и стана популярна сред връстниците си след първия епизод на "Игрите". Докато растеше и снимаше продълженията, тя спечели "Оскар" за "Наръчник на оптимиста" и Оскарова номинация за "Американска схема".

В "Игрите на глада: Сойка присмехулка - част I" (ужасно продуцентско решение да се изтискат още кинти, разделяйки последната книга на две - подобно "Хари Потър" и "Здрач") Лорънс е още по-голяма и с още по-тежка задача. Ако в първите две серии основната й задача бе да показва физически данни в смъртоносно риалити шоу, тук телевизионна схватка няма. В книга трета Сюзън Колинс запява за революция на пролетариата, предвождана от птицата присмехулка на ревера на Катнис Евърдийн.

Режисьор, както и на "Игрите" 2, е Франсис Лорънс, без роднинска връзка с актрисата. Негова е тежката задача да направи интересен филм без развръзка, като при това напусне арената на кървавия спорт и се зарови - буквално - под земята и сред руини. След като изстрелва бунтовна стрела в края на юбилейните Игри, Катнис е спасена и отведена в ултрасекретния Район 13 - един огромен бункер, който диктува революционното движение на целия Панем срещу деспотичния Капитол. Тоталитарният президент Сноу (Съдърланд) си намира майстора в лицето на президент Койн (Джулиан Мур), на нейна страна е и Плутарх Хевънсбий - покойният Филип Сиймор Хофман в последната си роля. Той заснема Катнис в агитпроп филмчета, за да нахъсва масите. Тя обаче жали за Пийта, затворен зад стените на Капитола и използван от Сноу като медийно оръжие срещу нея и бунтовниците.

Почти лишен от екшън, сценарият лавира между политически трилър, военна драма и медийна сатира. По-лековати моменти осигуряват познатите от предишните серии Уди Харелсън (Хеймич, все по-трезвен) и Елизат Банкс (Ефи Тринкет, лишена от пъстрите си тоалети). Като цяло - опит за по-сериозен, мрачен и драматичен тон, без ярките цветове и динамични преследвания на предишните. Дали ще се хареса на тийнейджърите? Трудно е да се каже. Дали е по-добър от предишните? Не, но е възможно това да стане във финалната четвърта част.

Лорънс и Мур обаче са безпогрешни.