Рекох и аз да съм модерен. Така де, не мое само на Азисчо чукачът, Брад Пит, Леонардо, къде стоеше с ръце, разперени като на албатрос крилата на носа на "Титаник", и разни други известни орица да ми одат брадясали като попове. Що па да се не издокарам и аз така? Па и ме мързи да се бръснем, честно казано, ама тва е на втори план, пак честно казано. Но кога човек има добри намерения, винаги му се случва нещо лошо.

Пущих си аз една брада, едни мустаки, като на дрът пръч покрай... тестикулите, да го кажеме, и зачеках. Мина време и разбрах, че ноември не требвало да се бръснеме и щото да изразиме съпричасност с ората, къде страдат или са ни напущили заради рак на простатата. Деда ми, къде ме отгледа от една мръвка месо и ме напраи човек, толко колко съм човек, си тръгна зарди тва от тоа свет. Дано душата му да е добре там, къде е...

Кък и да е, тва, къде искам да ви кажем, е, че вече повече от три седмици съм орасал яката. Оня ден жената си облекла най-секси ношницата, една сатенена, тука се подава краче, там раменце, нема да ви прикаам... Аз се накокържих и пойдох къде нея, ама она бега от мене като гявол от тамян. Викам:

- Кво стана, ма!? Я нема да ти праим нищо лошо! Искам само да си изпълним съпружеските задълженеа!

- Такъв космат нема да ти дадем да ме пипнеш, та ако ще турско робство да е! - отсече тя и у интерес на истината си е права. И за Боянските сараи, и за тва, че не е приятно да те обикаля некой косморляк като Осама - и неговио бог да го прости.

Ама мене ми се праи секс, та две не видим. Мани... И се прегрупирах, па отодим след нея, още вратата не се беше затворила...

- Аз тоа месец се не бръснем, щото...

- Млъкни, каза ми го сто пъти!

- Ама ми се...

- Млъкни, казах ти, и на мене ми се... Ама то тва почва с целуване, нали знаеш...

- Знам - отговарам машинално и се сещам за времената, кога се заигравахме с нея, още миналио век беше.

- Аз не щем да се целувам с тебе, целата ти муцуна е у вълна, като овчо руно си станал!

- Е, добре, на първи декември тогава... - казах аз и тръгнах да си улазам пак да си допивам.

- Имам друга идея - изведнъж жената стана и застана у онаа поза, къде знааме и двамата, че не мой да й откажем нищо. - Айде да използваме безплатните разговори по джиесемо. Имам петстотин минути...

- Кво!? - верно, нищо не сфанах, казвам ви.

- Имам безплатни минути, тъпунгер! - така перверзно ми се усмихна, че усетих некакво движение на две педи и половина поди брадата си. - Зимай си телефоня и бегай у другата стая, ше ти звъннем, пущи си оня канал, нали знаеш кой гледаме, като се нагръчиме.

Отидох у другата стая веднъга и се фрълих къде дистанционното като гладен влък къде гергьовденско ягне. Сетих се, че съм си забравил джиесемо обаче. Кво да праиш, пиеньето на никой не прощавало, вика бащата. Старшинката, кък се казува. Човеко, къде ме дооформи като личнус след деда ми. И ньего млого си обичам, ама да се врънеме къде порното. Тръгвам да се връщам при жената, ама тя ми отвара вратата и ми го подава. Джиесемо де, да не стават двусмислици.

- Ало! - гласецо й е дрезгав, направо от бронхите излаза, хрипти по завоите на трахеята, да ти е кеф да я...

- Да... - изсумтех. Пак хрипкаво, ама що се бех притеснил и сръцето ми прилупваше - не зарди друго, да се у таковата.

- Ама вие кой сте? Обаждах се на една приятелка, за да й се оплача, че новото ми гадже е брадясало като министър на културата и го изоставих. Пак съм сама.

Те тука те улетех у ролята си с пълна сила, що аз съм умен човек, ама требва да ми се обяснява повечко:

- Ти виде ли ониа двете по телевизора кви неща прават?

- Мхм, видех, и аз правех такива на бившия ми, но май съм объркала номера - с жена ми си говориме понекога на книживен, та да се заиграваме. - Имам нужда да се изповядам на приятелката си, лека нощ, господине.

- Освен да й се изповядвате, нещо друго правили ли сте с приятелката си, красива госпожо?

- Да, понякога пием кафе заедно по няколко дни след любовно разочарование...

- А по секси пижами ли го правите?

- Понякога да... - гласецо й пак хриптеше, ама по-учестено.

- А такива неща, каквито правят момите по телевизора, правите ли?

- О, да, и още как! - знае как да ме възбуди мойта жена.

- Разкажи ми повече...

- Понякога играем гуверньори и после ни местят на други постове... Нали сме мръсници, харесвате ли мръсници, господине? - имаше сласт в гласа й, но на мен онова на две педи и половина от еди-къде си ми спадна изведнъж. Затворих телефона и отидох да си сипем нова ракия. Ракията ни от брада, ни от банкови фалити, ни от ролеви игри се интересува...

Кой кого чука явно се знае само на високо ниво, ние, пред телевизорите, требва само да сме винаги готови да ни го... Ама сигурно и Иван Искров, и Азис гледат телевизия и на тех мое да им ареса да им го... А жена ми и приятелката й ше ги опнем друг път, не ме мислете.